Nanera’s observation

Стана въпрос за хематита скоро и се сетих, че преди време, когато го взех бях още в гимназията и бях много развълнуван да разбера повече за този камък. Тогава се наех да изровя информация от интернет и да я преведа. Не знам как съм го направил, но някак си съм успял да наредя смислени изречения. Все пак ми беше забавно след тези няколко години да разгледам текста, в които вероятно силно съм вярвал. Сега ми се вижда малко абсурдна цялата тази информация. Сега знам само, че камъните ни влияят по някакъв си начин, както всичко останало.

История и факти
Древни египтяни използували хематити за декорация за техните гробове. Червената охра е била използувана от праисторическите творци за техните рисунки в пещерите.
Хематитът е тежък и относително твърд минерал за оксид. Той е изобилен и широко разпространен по целия свят.
Сребрист и лъскав непрозрачен камък, който изглежда почти като метал.
Хематитът получава името си от гръцката дума “haem” (кръвен) заради неговият червен цвят.
Твърдостта на хематита е 5.5 – 6.5, което означава, че може да се одраска със стъкло, но също и от кварц. Може да бъде идентифициран по това негово свойство, че след одраскване неговата жилка има цвят на изсушена кръв.
Един от главните източници е в Къмбриа(Cleator Moor in Cumbria) – Англия, но също се намера и в Елба, Швейцарските Алпи, Германия, Скандинавия и САЩ.

Магични способности
Хематитът има метален блясък. Той ни помага да осъзнаем, че всички мисли, които пораждаме са плод единствено на нашето съзнание. Помага да “сортираме умът”, и да въведем нови мисли, който до преди са били трудно достижими. Той е камъкът на създаващия дух, позволявайки ни да вземем рискове в неговото присъствие, както ни помага и да ги разберем. Той има неограничен заряд и поглъща фалшиви внушения също запазва вътрешен мир.
“Камъкът за анти-напрежение”. Хематитът връща отрицателната енергия към своя източник (това означава, че не ви се налага да използвате вашата собствена енергия). Хематитът помага при конфронтация и спомага да уравновесите чакрите.
За умствен път към хармонизация и подобрение на паметта, повишаване на мислите – е нужен хематит. Той помага да разберем, че единствените граници, които съществуват са само поставените от нас самите. Уравновесява енергиите Ин и Ян. Балансира негативизмът. Подпомага медитацията. Повишава издръжливост и смелостта. Подсилва любовта.
Като камък за лекуване, той подсилва тялото и подобрява защитата от ударите на живота. Хематита вдъхновява вътрешен мир. В него има за всеки по нещо. Ако имате проблеми с интуицията – носете парче хематит. Също е подходящ при лош темперамент. Добър е също и за възпалени гърла и бъбреци.
Още едно важно нещо е способността на хематитът да разтваря отрицателна енергия. В наши дни, има толкова много хора изпълнени с всички видове отрицателни енергии. Ако всички хора просто носиха парче хематит със себе си (дори под формата на бижу) може би нямаше да са толкова забързани, изнервени и в лошо настроение.
Древните египтяни използували хематита за създаването на магични амулети. Някои от тези амулети били третирани срещу лудост и възпаление.
Кристалните лечители приписват на хематита способността да успокоява ума, подобрява памет, засилва умствения фокус и концентрация, самоувереността и увеличава ефективността на логическите процеси в мозъка. Отличен камък за третиране на умственото напрежение, хематитът дава помощ на хора, които имат хаотични мисли, чрез изтегляне на напрежението от тялото, неутрализирайки негативизмът и гневът. Той също има сила за увеличаване се умствените функции и в това, че може да подобри математически процеси, логиката, съзидателността и като цяло умствената сръчност. Накрая, той е отличен помощник в медитацията, която успокоява умственото състояние, настройвайки съзнанието положително и увеличава пътеките, които водят към вътрешни познания.
Лечителите, който се занимават с минерали и кристали свързват хематита с кръвта и го използуват, за да третира болести с кръвната област като хемофилия, анемия, сърце, заболявания на бъбреците и черния дроб, сърдечно-съдова слабост, менструални схващания, и кървене от носа. Те го препоръчват също за употреба в третиране напрежението на неразположението от смяната на времето, раждане и хирургия, тумори, безсъние, нервни разстройства и трески. Хематитът се използва в Америка също като лек за зъбни проблеми, пъпки, язви и злоупотреба с алкохол.

Добре е хематита да е полиран. Той е известен като “камъкът на мъжката любов.”
Хематитът се свързва с Марс, римският бог на война. Римляните възхвалявали Марс повече отколкото гърците. Воините по римско време използували хематит за защита по време на битка. Била силна тяхната вярва в силата на хематита да ги защитава. Те дори са смятали, че той ги прави непобедими.
Случайно ли? : НАСА неотдавна откри големи залежи от хематит на Марс!

Допълнителна информация
Химична формула и име – Fe2O3 – Железен оксид
Група : окисиди
Цветове и шарки : червен цвят или сив цвят, червеникаво кафяви шакрки
Блясък : метален, понякога притъпен
Твърдост – 5.5 – 6.5
Плътност : 5.26
Специфична гравитация – 4.9 до 5.3
Оптически характер – едноосов
Кристална система – Шестоъгълна или тригонометрична
Число : 9
Астроложният знак: Овен
Елемент: Огън
Чакра: Сърдечна, сакрална, слънчев сплит, коренна.
Животински дух: Котка
Медицина: анемия, счупвания на кост и болести на кръвта.

Зелениката е едно уникално храстовидно растение (цвете), което се среща само в Странжда. Ето снимки от фестивала. Моите още стоят на апарата.

След няколко бързи погледа над какво ново от greenpeace споменавам, че заминавам на Зелениката. Доволен съм, че се очертава следващите три уикенда да съм нейде в планината, а след това на hmd, на зъболекар и после сесеия. Мисля, че ще се затрудня по Производствена икономика, но за сметка на това Овощарстово ще го изям с корените. Другите изпити са както висчки до сега.

Имам една горда новинна, на пазара се появи Дневна доза протеини, за нея обаче друг път. А да, и малко подобрения по Shroom – Serenity Radio, но пак не ми се обяснява идеята за големия проект. А пък дипломната ми работа ще е за транзакционните разходи.
Въобще имам си какво да правя, но усещам, че не ми се прави много-много това, което като задължение виси над главата ми. И един микро роман се събира мисъл по мисъл в главата ми, а не мога да намеря време да напиша и един ред (трябва по-често да си нося джобната клавиaтура, но истината, е че все я забравям). Овен това за таз годишните фестивали се точа да направя workshop, но все по-малко време някак си ми остава да се занимавам с тези си неща. Спечелих една европейска стипендия и чакам да ми преведат парите, за да си взема кецове и една нова машина, която си харесах.

Е, кой още е зарибен на scarygirl?

Handmade Day 7 ще се проведе на 6 юни, на познатото място. Ето тук снимки от миналите събирания.

Много ми хареса как се получи така, че да имам свободно време, за да се занимая с прехвърлянето на блога. Иначе си мислех да променя името му, но още не съм измислил какво да бъде.

Днес се върнах от хижа “Родопски партизани”, където прекарах две нощувки. Като цяло хижата беше супер, но нямаше тапи за уши против чалгата идваща от ресторанта. И нещо вече не се кефя на хижи, до които може да се стигне с кола, че се изсипват много пияндета от близкото село. Като изключим това и дъжда, който ни валя в неделя и се окаляхме до челата + развалената ключалка на стаята и издънените прожини на леглата, мокрите дърва в печката и тъмните коридори вечер, като цяло нямам оплаквания.

Днес пък реших малко да се занимая с мобилността си и успях чрез ShuZu да кача снимки и клипчета от теледфона си дирекно към youtube и twitpic. Най-накрая бърза и лесна актуалност на събитията около мен, които ми се иска да споделям.

Уморен съм сега, лягам и спя.

А да, някой интересува ли се от story of stuff?

Остнаха много доволен от Фен феста, където се нагледах на азиатски филми на голям екран и научих малко повече от лекцията на д-р Андроника Мартонова – Институт за изкуствознание, БАН за детайлите в естетиката на филмите от Азия. Ей, тези бандюги от eastern spirit се погрижиха за състояването на събитието и вече съм зомби във форума.

Кисна в квартирата и като излючим филмовия мартона около 21, 11.14, Echelon Conspiracy, Il Mare, и др. се трудя върху един хартиен замък, който ще покажа след като го заършва.
Точа се да отида следващата седмица на хижа Родопски Партизани с едни приятели и вероятно една раница алкохол, че в планината няма напиване.
Дака, прости ми, ще наваксам рождения ти ден труг път.
В тенждерата ме чака порция спагети, които си просят соевия сос макар, че пропуснаха бульона на Маги. Две-три великденски яйца се тъкалят по масата, а един цял козунак изчезна безвръзватно от полезрението ми.
Почти привървшвам Животинската Ферма и съм много доволен от писанията на Джорд Оруел. Една друга книда започна да ме обладава с Т.Н.С., но ще видим с времето дали ще съм доволен от нея.
След facebook, twitter разказва за бързото и елементарно споделяне на новини, линкове, дейност и като цяло информация сред контакт листа. Преди време с един човек си говорихме за facebook и блоговете. После с друг за myspace и блоговете, и накрая за facebook и myspace. Като цяло всички тези страници за контакти имат една мнгоо хубава идея, а именно бързото разпространение на информация до всички познати в листата. Само с няколко клика вече споделяш, щеш или не с трийсетина човека и това е толкова лесно, че изобщо не ти трябва да си нещо по-осбено от сортна на „знам как да си проверя пощата”. Не че се дразня на неграмотното поколение обвързано с потока информация, което не знае как да си наорави блог форма, но знае как да „шерне” една новина до всичките си притяли от facebook само с няколко клика. Евала! Мисля, че блоговете стават добър old’s cool, но това е твърде рано да се каже. Малко ме е страх да си помисля какво готви интернет за ежедневните online сърфисти.

Докато бълбукащата вода се опитваше да свари яйцата погледа ми все още бе заровен в лекциите по Производствена икономика. След едно-две преглъщания болките в гърлото ми напомниха, че ме чака чаша чай с мед.
Докато среднощните борби с принтера да принтира курсовата ми работа и още няколко листа оризова хартия за фенерите се оказаха неуспешни се сещам, че започнах нов момент точно на рождения си ден. Не се различава много от предишния, с тази разлика, че сега зададените въпроси наистина ме интересуват.

Спомням си, че няколко човека ми пожелаха едно и също нещо, което беше от сорта на „бъде по-инпулисвен и рискувай повече”. После се сещам за това, че забелязах как повечето хора не се влиаят от това какво им се говори, а от това, което виждат като действие или с други думи какъв пример им се дава. Спомних си как баща ми ме съветва да не пия. Може би ако бяха други обстоятелствата щях да го послушам, но какъв пример ми дава той на мен, след като си е направил казан и си вари сам ракията. После ми казва, че е вредна и не тябва да я пия. Как да повярваш на такъв човек. Или пък когато я погледнах в навлажнените очи и докоснах затоплените й бузи с целува чух „обичам те”. А седмица по-късно виждам напъхания й език в първия срещнат велосипедист. Как да повярвам на такъв човек. Що за приемр виждам.
Малко се отклоних, но хората, които ме съетваха да бъда по-инпулсивен и да рискувам повече, защото „който не рискува не живее” са много далеч от съветите си към мен. Ако харесвам някой аз искам да приличам на него. И понеже това е невъзможно, искам поне малко да се доближа до него чрез поведението му. Все пак, единственото което знам, е че харесвам, а не знам точно какво.
Мислите ми не спират да изпълват високия таван на квартирата, а вече свалих яйцата от котлона. Един единствен случаен момент се оказва като тапа, която отпушва канал с мисли изсипващи се навързано една след друга, да погледна навън, да се сетя за велосипеда, да се обърна на върте и да видя лекциите по икономика на стола, да преглътна, да отпия от чая и да спра.

Понякога ми се иска да не бях толкова разпилян и мързелив.
Понякога ми се иска да виждах някакъв смисъл в това да няма нищо сигурно, което да ми даде увереността, че всяка крачка ще ме води в посока.
Понякога ми се иска да забравя всичко и понякога се плаша като разбера, че съм го напавил.

Ходох на една хижа до Карлово. Ето малко снимки от там, къдто по-късно ни хвана часът на земята.

Един дъждовник, който като си скри главата все едно целия се беше скрил ; – )

Ако някой ден си намеря работа във фирма, където по цел ден ще кисна пред компютъра със сигурност бих си взел някоя глупост като Scan Toaster, която да ме забалвя.

Да не забавим за “Часът на Земята 2009” вероятно по това време ще съм на Еко Фестивала, и смятам да изключа интернет радиото Serenity с него и сървъра, но отказвам да изключа хладилника.

Тръгнахме от Стара Загора като идеята ни беше да се отдадем следващите 10 дни на обикаляне с кола и спане на палатка. Първата ни цел беше Бургас.

На път към морето за фестивала Spirit of Burgas малко се бяхме засили по магистралата.

Фестивала беше супер и най-много останах доволен от изпълнението на Bonobo.

Тук бяхме в Археологическия музей в Созопол.

А тези снимки са от Малко Търново където посетихме Историческия музей. Бяха общо три сгради като първата беше събрала история от тракийско и римско време. До колкото помня имаше предмети от тракийско гробище намерено в околността. Във втората имаше доста документи и оръжие от освободителната война и др.

В третата сграда се намираше Природонаучния музей. Имаше една тъмна стая, в която като влезеш и се пускат звуци на различни животни. Имаше доста снимки, карта и макети за защитени и редки видове.
Нощувка направихме на Иракли.

На следващия ден обиколихме Регионалния исторически и археологически музей във Варна. Определено бях впечатлен от колекцията им. След всички морски музеи този имаше от всичко по много. След това спахме на Карадере.

На следващия ден решихме да идем до Дуранкулак да видим как изглежда най-северната морска точка на България. Бяхме на 3 километра от границата с Румъния. На плажа имаше доста водорасли, водата беше мътна, храната евтина, спането неудобно.

Следващата дестинация беше Силистра.

Там не се бавихме много и се отправихме към Русе където преспахме.

Следващите посещения бяха до село Свещари където разгледахме Тракийската гробница. В същия район намерихме и храма на Демир Баба.

След това се отправихме към Велико Търново, а по пътя минахме през Абритус…

…Шумен и крепостта там.

Преди да се отправим към вкъщи минахме през Арбанаси.

В Габрово се спряхме да видим Музея на образованието.

И след това минахме през Етъра.

Когато стигнахме до връх Шипка се оказа, че се подготвя възстановка на боевете там.

Така приключи разходката на мен и брат ми. Не са много пълни мемоарите ми, но не съм правил и много снимки, за които да разказвам.

Ровя се за теми на wordpress и от хранилката се пръкна някакво инфо за The T-Stick или самурай музикант.

Геша ме зариби на игрички като Grow Island и тук има още доста такива. Харесва ми анимацията и логиката в тях. Същия ми показа и Аuditorium, която също може да погълне доста време, но също и забавлява. Отдавна не бях играл или занимавал с каквото и да подобно на игри приложение на компютъра си и тези успяха да запленят интереса ми.

Гледах и един филм Babylon A.D. (trailer). Това според мен е пример за екшън. Направо класически, има си всички клишета, които са ни познати до болка. Замислих се защо толкова много все още се набиват тези ключови моменти на очи и сякаш съм ги виждал в стотици филми преди това. Отговора, който намерих беше много прост, защото така всеки иска. Е, типовете филми са различни, но имам чувството, че екшън филмите скоро няма да избягат от модела си. Та, всъщност исках да намеря колкото се може повече негативни черти в глупавия филм, но не намерих. Истината е, че изобщо не знам защо пиша за него, но ми се струва, че съм променил отношението си към филмите.

Тъкмо изгледах Chaos Theory (Trailer) и си спомних, колко много понякога може, човек да се познае в някой филм или как има толкова общи неща в нашето ежедневие, че разликите ни се свеждат единствено и само до това не какво правим, а как го правим. Как преминаваме през живота си, който следва генетично основна програма и колко й се противопоставяме, като същевременно толкова добре разбираме. Любов, семейство, кариера…

Добре стига с глупостите гледах и Spider Lilies (Trailer), която е най-странната тайванска драма, която съм гледал. Разказва се за две лесбийки, чийто момент от живота се е преплел при неподходящи обстоятелства с неприятни последствия. Забравена и търсена любов, ала-бала беше наисинта странен филм, но все пак успя да ме задържи в интерес до края. И още в него ме впечатли развитието или по-скоро приложението на технологиите за масова комуникация. Това е един филм, който няма завършен край. Може би така е оставена свобода на зрителя да си избера негов завършек, нещо по-положително а, че не останах доволен?

Е, добре ще спомена и Butterfly Lovers (Trailer), който успя пак да ме разтърси с крайности. Не съм си представяй по-… хм наивна, искрена, небрежно разказана любовна история заредена с въжен пердах на летящи хонг конски мечове и трагично драматичен край тип “Защо-о-о-о-о-о?”.

А да, попаднах на един много добър фотограф Боян Христов.

Спомням си един приятел да казва, че вече не го мързи да измие чиниите, а го мързи да ги сложи в съдомиялната машина и това било прогресивния мързел. Аз също сега се чувствам прогресирал в мързела си след като ме мързи да натиска по отметки и линкове. Направих една начална страница, която ми позволява бърз поглед на нещата, които често наглеждам. еТо_оПа.

Нещо не ми се обяснява на всеки по отделно и затова мисля, че който е достатъчно заинтересован ще намери начин да се свърже с мен.

На 18.03 ще ходя на театър, казва се “Срещи в сряда”.

На 28.03 ще поема пътя от Карлово за хижа Хубавец.

От няколко дни се занимавам с това и вече е готово. shroom.nanera.net е моето интернет радио. Повече информация ще дам друг път, защото сега съм уморен.

Тук сега правя един бърз пост от телфона си колкото да провря дали всичко работи в мобилната система.