Nanera’s observation

Почивката в Гоа много ми хареса. Сравнително евтино с приятна обстановка и всичко небходимо за релаксиране беше под ръка. Блажено усещане за няколко дни край плажовете на Мандрум, Гоа. Използвах курорта да напазаря малко сувенирна стока.
След десечасово пътуване с нощен автобус пристигнахме в Лонавла. Това е центъра на Йога в Инидя. Тук ще сме цяла седмица. Всички от нас преминаха през кабинета на главният лекар и след установяването на проблемите ни с помоща на нащите оплаквания ни бяха назначени процедури. След час отивам на масаж, а преди обед бях на воден масаж, което си беше нещо като гореща вана с насочени струи вода на определени места по тялото. Индийската храна тук е много хубава. Особено ми харесва чапати (хлепче тип палачинка) и много добре правят леща. Кавайлядама се казва центъра, в който се намираме. Той е много приятно място. Има доста паркове с различна растителност. Днес направих снимки, може би по-късно или утре ще ги покажа. Неговият основател го е започнал като институт за изследване на йога с помощта на научни средства и ползата от прилагането й в ежедневието. Постепенно се е разширил и сега има училище, където се обучават инструктури по йога. Също и болнично заведение за хора с проблеми и оплаквания. Имаме програма за цялата седмица. Два пъти на ден йога занимания, лекции и др. Ели е завършила своето йога образование тук. Доколкото разбрах това е най-старият подобен център в Индия.

Случва ми се за първи път. Седнах до прозореца и бях точно над лявото крило на самолета. Затегнах колана и зачаках да излетим. Беше интересно усещане, като повечето неща, който човек прави за първи път. Интересно, любопитно с вълнение, но за някой ежедневие. Летяхме около час и кацнахме в Истанбул. Тук имаме 8 часа престой докато излетим за Индия. Сега имаме възможност да се опознаем, да разгледаме летището, да споделим храната, койето сме приготвили за пътя. Аз намирам време да попиша за първите си впечатления, който не са толкова много.

Пътувам във влака от Пловдив към Стара Загора и си мисля разни неща. Опитвам да се разсея с Lemongrass, които звучат от плеара в ушите ми, но мислите ми само циклят. Мисля си за няколко неща, като ги редувам едно след друго и пак. Мисля си за протеста срещу ГМО в Пловдив, мисля за университета, за Безбог.
Гледах новините по БНТ, за да видя как ще отразят протестите в петте града. Пуснах и Bvt, но като цяло малко се разочаровах. Навързах набързо няколко факта. На протеста в Пловдив един човек каза, че Борисов бил американски проект. После по случая ‘октопод’ Яни Янев направи изказване, че Борисов с тази операция е направил цирк. за да замаскира по-важни проблеми на страна. Стана ми чудно и как американския посланик поздрави успешната операция срещу известни лица в престъпния свят на България. Е, честно казано абсурдно ми се вижда тази операция да е направена, за да отвлече вниманието на българския зрител от по-важни проблеми.

В новините на БНТ излъчиха на живо ситуацията след гласуването на промените в закона за ГМО. Алексиев пак каза неща, които трябваше да звучат утешително за обществото, но те не са това, което искаме ние гражданите, който сме в час с проблема. Без да искам да засегна някой, но може би това, че по протестите (изобщо) се срещат едни и същи хора не е толкова добре. От емисията на Btv даваха една девойка, в която личеше бунтарския дух, но беше очевидно, че не е в час с проблема. Защо се говори за вкуса на храните? Защо се говори за плодове, които не са генно модифицирани още? Може би, защото хората от това се интересуват, от вкуса на храната, не от всичко останало, което е около ГМО. Не знам. Повечето приятели, които са били в САЩ, където 90% от храните са ГМО съм ги чувал да казват, че храната е супер вкусна.

Мислех си за хората по протестите пак. Един човек в Пловдив каза, че 60 години нищо не е успяло да го изкара на площата, но промените в закона за ГМО са успели. Аз не вярвам, че това са методите, с които можем да се борим с корумпираната власт, но все пак да направя каквото трябва, пък да става каквото ще.
След всико, което знам за ГМО си представих, че съм единствения човек на протеста. Замислих се как мога да събера още хора за каузата, за да бъдем чути. В крайна сметка си реших да не се хабя. Все пак това се отнася до всички граждани на България и които е избрал да не му пука си е негово право. Дори си мисля, че може би няма да ми е толкова мъка ако се разреши отглеждането ГМО, защото ще знам, че хората са направили своя изобр.

В Турция съм. Тук съм с родителите си и брат ми в Мармарис. Доста е горещо, чух че зимата била най-много 8 градуса и не валяло сняг, Разходките ми харесват, но плажа не струва. Баща ми пак ме юрка да правя бизнес и ми досажда, но може да е за добро. Не се сещам какво да пиша, освен че изтървам в момента фестивала на Лили във Желен. Обстановката не ме впечатлява много. Очаквам да видя нещо не виждано, но повече ми прилича на Слънчев бряг на трски език.

Смятах да пиша по-рано, дори преди да замина, но не намерих време и вече съм тук. Намирам се на Атанасовско езеро, което е близо до Бургас. Тук Българското Дружество за Защита на Птиците организира десетдневна доброволна бригада в полза на местните крилати обитатели. Вчера газих 15 минути в солена вода до кръста, за да се добера до изкуствен остров, който заедно с още доброволци трябваше да укрепим и покрием с кал, за да могат да гнездят птици там. Днес имаше голяма разходка, защото отидох до крайните точки на резервата с кофички боя, за да подновим маркировката и надписите, които бяха избледнели от светлината. Утре смятам да не мърдам много, защото тези два дни се изпекох и кожата ми топли като електрическо одеало вечер. Смятам да наблюдавам миграциите. Има едно място, което се нарича Точката. От нея се наблюдават с бинокли всички птици прминаващи индивидуално или на ята по пътеките към топлите страни. Всички пернати биват разпознавани и документирани като посока и брой. Оринтировачно вчера са преминали около 40 000 щъркела. Аз лично видях няколко доста големи ята. Може би утре ще науча повече за миграцията, докато се взирам в небето търсейки летящи точки. Почти съм разгадал онзи труден пъзел шесто ниво, който си взех преди три седмици. Всяка вечер има лекция на различни теми, вчера беше за ловните соколи, минало и бъдеще. Сега надничам от палатката и виждам че се приговтя тазвечерната лекция. Ще птиключвам с писането за да си намеря място, където да виждам добре. Тази година има много хора според тези, които са идвали и преди.

Единственото нещо, което ми идва на ум да кажа сега. Мислех да започна този пост с обяснение, защо не съм писал отдавна. Отговорa ‘нямам време’ ми спестява доста обяснения. Имам приятели, който не виждам да правят разлика между оправдания и обяснения, но аз виждам. Докато мисля, че всичко на този свят има някакво обяснения, защо се случва, оправданието по-скоро го свързвам с някаква вина, а аз съм далеч от чувството за вина. Може би това, защото търся обяснение на всичко и в някаква степен го изисквам от другите е причината да давам обяснения за каквото и да било. Тези въвеждащи редове са същото.

Всъщност след последния ми изпит, който беше на девети този месец не съм се спрял. Смятах подробно да разкажа за преживяванията си, но за сега само ще ги спомена. Бях една седмица в град Чипровци, където участвах в университетска практика за устойчиво развитие на района. Като цяло направихме няколко предложения и туристически маршрути за туристите в града – see my picasa. След практиката може да се каже, че подготвях работилницата си за тениски, която ще се появи на беглика следващата седмица. Миналата събота пък с брат ми изкачихме Мусала, а в неделя участвахме в обучение до Самоков за видовете сеч и начини за сигнали при незаконна такава spasigorata.net. В понеделник пристигнах на един фестивал до Ямбол с продължителност една седмица, на който съм и сега. В момента пиша от палатката си. Фестивала е trakiq psyfrineds, за сега няма много посетители, но за сметка на това всички са чужденци. В лагера ни има французи, испанци и един сърбин. Дочух и немска реч. Очаква се края на седмицата да се съберат повче хора. Аз дойдох с мобилното си студио за снимки, но за сега не съм задвижил бизнеса. Вчера се разходих до Елхово за хапване и посетих енографския музей там. Имат доста експонати йо. Взех си една метална логическа игрга от Хеликон, но я измислих още на първия ден. Ако някой знае някоя трудна игра губеща супер много време (с изключение кубчето на рубик) нека ми каже.
За сега толкова от мен. Може би по-късно ще намеря време да напиша смислен пост… или пък не. ;-)

След залез слънце вчера дъжда спря. Усезаемо времето омекна и студа не се усещаше толкова силно. Пристигнаха всички очаквани гости и не знам как и защо, но по тъмно много по-лесно се намират хора. Тарамбуки и винце край огъня плюс цеолозови листчета и вечерта беше чудна в кино зоната където прожектираха интересни филми.
По принцип нямам нищо против дъжда, но в момента изпитвам известен неприязъм към него. Събудих се от шума капки въхру палатката и още не е спряло да вали, а мъглата е скрила другия край на поляна. Ако спре да вали може и да изляза да направя някоя снимка. В дев имам панорама от едно местенце тук и ми се щеше тази година да направя малко по-добра на същото място.
Преди малко закусихме с брат ми в палатката за да не се чудите какви са тези трохи в чувала.

Пристигнахме на artmospheric и за сега е мокро, студено и продължава да вали. Събират се доста хора и подозирам, че ще бъдап повече от миналата година. Едва се събираме двамата с брат ми в палатката, доста е тясно като сме само с една. Миналата година бяхме взели и една ефтина палатка от метро, която ползвахме само за скалд на раниците и всичко останало. Влезе много добре в употреба, но тази година същата палатка остана само за чaсти, понеже на двуслойната, в която спим се счупиха някой от пръчките и брат ми ги подмени. Сега обсъдихме вариант да си вземем пак палатака от метро за багажа, че цяла вечер ще ни мирише на храна сега.

Днес за първи път имам възможност да направя пост от влака докато пътувам от Пловдив към Стара Загора. Всъщност няма както толкова да кажа. Разбрах че колкото и да искам да записвам някой от мислите си това не е толкова необходимо. А и нямам кой знае какво за споделяне сега. Може би това е един от онези моменти, в които просто започвам да пише без особена идея.
Сега се сещам за това как ми е много интересно всъщност самия процес на работа. Как да направя ускорени канали за предаване на инфорамция. Взех си един плугин за блога, който ми позволява лесно да администрирам постовете. Направих си и една стртаница, в която имам бърз достъп до нов пост и това е. Вече се похвалих че с една програма веднага след като заснема нещо с телефона си го туитвам, както днес на улица Зора видях и заснех един смел таралеж да катери стълбите към стария град. Много ми харесва самия начин или по скоро самата идеея че мога да направя нещо такова, но истината е че изобщо не го ползвам. Не знам, може би след време като привикна и не се чувствам странно да пиша навсякъде върху клавиетура длъга една педя, за всико което искам да споделям. А наскоро разбрах че наистина обичам да споделям. Има нещо много приятно в това да разказваш преживяванията си и вълненията, когато нищо не ти пречи и имаш желание.
Чета книгата, която Яна ми даде Пътеводител 2020. Супер е, тези микротрендови групи са много добре обяснени и анализирани статистически.
В петък заминавам за артмосферика и има три свободни места за сега в колата, ако все пак някой реши да пътува с мен и брат ми. Направих си много приятна листа на плеара и може би ще изскочи от нея някой блогкаст.
Мисля че повече глупости не мога да изстискам от пръстите си. Ще туитвам и тръбя докато съм на фестивала така всеки, който иска може да следи какво пропуска.

Тук сега правя един бърз пост от телфона си колкото да провря дали всичко работи в мобилната система.