Nanera’s observation

Сякаш си губя времето.

https://www.addictinggames.com/action/the-ninja-game

Гледай преди Коледа ; – )

Serenity Radio е отново online. Мисля, че след година заглушаване на станцията вече всичко е наред по нея. Очаквам да подменя изгледа и звученето. За една година много музика мина през ушите ми и няма начин как да не актуализирам жанровете.

Колкото по-рядко блогвам, толкова повече неща вършва в дейстителност. Скоро ще пусна serenity radio. Надявам се да уредя стажа си в Гимел. Отивам тези почивни дни към Карадере. След това има Rjana Open Air и Airdance Green.

Когато човек е щастлив той най-често не се пита защо е така. Но когато е тъжен, почти винаги въпроси изпълват съзнанието му. Мисля, че всеки познава и двете състояния, така че няма да се впускам в безгрижни графомански писания.
Покрай мен нещата се нареждат много добре. Спомням си една приятелка, която каза че когато правиш нещо хубаво цялата вселена ти помага. Кърпя успешно университета, пътувам повечето почивни дни извън града и правя парти.

Всъщност не знам от къде да започна разказа си тъй като искам да споделя много от преживяванията си. Понякога се замислям над думата споделям. Това е когато си някъде с някой и заедно споделяте преживяването или когато се върнеш от някъде и разкажеш за преживяването си на някой? Както и да е. Не смятам, че съм добър разказвач или блогър въпреки, че пиша по блогве от шест години. Явно ми липсва тази обаятелност, която някой сладкодумци успяват да изчаткат на клавишите. Все пак си продължавам скромно поддържайки първоначалната идея, която ме запали по блогването. А именно споделянето.

Сега се озъртам и виждам компютърната кутия до мен, която е предвидена да вдигне shroom отново в мрежата. Отделно си купих мощни круши и се надявам да започна да снимам. Сигурно има още едно-две неща, за които не се сещам, но искам да правя. Така или иначе нищо от това не ми е приоритет сега. В момента се опитвам да си подредя приоритетите и да въведа в някакъв ред плановете си. За щастие открих много лесен начин да направя това. Наричам го ‘естествен подбор’. Някак си нещата стават сами, когато им дойде времето. Въпреки това малко напън е нужен в конкретния момент, за да се постигне резултат. Почти съм убеден, че във всеки един момент човек може да направи нещо, от което да спечели много като малко се напъне и поеме някаква минимална инициатива. Но условието е да имаш погледа да видиш къде може да се пласираш, колкото и да не ми харесва тази дума. Сякаш в хауса има ред, но той няма нищо общо с реда, който се разбира под масовото значение на думата. Бих свързал подредеността с увереността. Последната е едно приятно чувство съчетаващо сигурност и активност. Идеалното развитие на личността. Както като преди време бях чул, че човек може да е добър и да прави добро, само когато е щастлив. Или че на света имало само две сили страха и любовта и те пораждали всички други усещания. Хайде сега нещо по конкрентно.

Най-вероятно:
Утре ще взема билети за artmospheric.
Ще направя пак работилница за тениски на Беглика.
Всеки вторник или сряда ще правя dnb парти във Fabric.
Ще задвижа shroоm с изпълнения на живо.
Ще бълвам тематични снимки от домашното студио.
Ще напиша статията за научната конференция в Тракийския университет за биологичното земеделие в България, която ще ми помогне и за дипломната работа.

И накрая една любопитна новина кръвната ми група е нулева отрицателна. Чух, че само 15% от населението на земята са с такава кръвна група. Това ме кара да се чувствам специален.

Последният албум на IJO – Selektida смея да нарека обобщаващ. Пича се е постарал да изпълни цял набор от стилове. IDM, Ambient, Contemporary Jazz, Jungle, Acid комбинацията е разнообразна и силно ми допада. За пръв път чух IJO преди няколко години с албума The Driw Play. Още тогава ми направи силно впечатление. Сега Selektida събира разнообразното му творчество в три диска. Чудя се дали трябва да напиша още редове наред, за да успея да задържа вниманието върху тази страница докато бъдат изслушани десетте минути, в който съм наредил любимите ми парчета от албума му. Мисля, че всеки, който се интересува от изпълнителя може да прочете за него в last.fm:

“I got into music since the day I was born”. That makes IJO a listener for over 24 years now. And so it seems just natural that he put out his first record when he was only 6 years old – he recorded his early compositions for piano on his tape recorder.

Чудя се дали да хвърля малко пот над клавиатурата и да се помъча да преведа текста от биографичната му страница или пък да се занимая с далеч по-приятни неща. Така или иначе смятам да напиша още някой ред с надежда четейки музиката му да ти се хареса. Ако все още не си стартирал плеара какво чакаш?

Мрачното подтискащо индустриално звученето ми напомня на Quake OST. Atticus Ross се е постарал да присъздаде Fallout атмосферата в съпровождащото музикално оформление на The Book of Eli.

The Book of Eli – OST (Deluxe Edition)

Tracklist:
1. Panoramic (7:11)
2. Outland (3:07)
3. The Journey (4:26)
4. Amen (1:50)
5. The Convoy (1:50)
6. Solara Violated (1:04)
7. Safe (1:22)
8. Human (2:06)
9. Meant To Be Shared (2:45)
10. The Passenger (1:55)
11. Den Of Vice (2:14)
12. Gattling (1:23)
13. Blind Faith (2:00)
14. Convoy Destruct (4:54)
15. Movement (3:04)
16. Carnegie’s Demise (3:36)
17. The Purpose (1:59)
18. The Bridge (bonus) (1:47)
19. Dissolve (bonus) (1:26)
20. Carnegie’s Pulse (bonus) (1:20)
21. Panoramic (Eaten By Earth remix) (7:09)

Ще ми се малко да събера и обобщя знанията си относно ГМО въпреки, че те непрекъснато нарастват. Заради вдигналия се шум много хора са избрали твърда позиция поради една или друга причина. Няма да пиша за вредите от биологична гледна точка за човека, защото така или иначе не разбирам много в тази област. Малко хора виждат обаче да се интересуват от икономическия проблем на ГМО за България.

Защо имаме нужда от ГМО на територията си?
Ами всъщност нямаме нужда. От една страна не е толкова окрупняло конвенционалното ни земеделие, за да прибегне до тази технология. Единствените ползи ще получат (по-скоро вече са получили) избрани хора във властта, които ще позволят единствената компания, която има офис в България да продава ГМО семена на пазара ни (непотвърден факт в България, е че въпреки досегашната забрана се отглеждат ГМО в някои области).

Защо нямаме нужда от ГМО на територията си?
Защото в България голяма част от територията е подходяща за отглеждане на биопроизводство, което бележи ръст. Всеки икономист се досеща, че това производство има голям потенциал, на който ще е добре да се акцентира през следващите години. ГМО биха били доста силен противник, който би навредил на имиджа на биоземеделието в страната ни.

Опитвам се да си представя какво ще се случи, ако излезе някаква статия, която да доказва фактическата вреда на ГМО. В смисъл, че ако някак си се докаже фактическата вреда на ГМО, мултинационалните компании ще фалират. Бах ма’а му, опитвам се да си го представя, но не мога.
Е след като това не може да се случи, защо не се случи другата крайност. Да се докаже веднъж завинаги, че ГМО не са вредни за хората и биоразнообразиеот. Ама и тези доказателства не съм видял. Може би защото самата технология на ГМО допуска редица недостатъци като масовото използване на глифозат и агент оринж за отглеждането на културите. Тези препарати се натрупват в почвата и подпочвените води. Разбира се, че препрати се използват и при конвенционалното земеделие, но в един доклад на Световната банка се доказва, че използването на препаратите при отглеждане на ГМО нараства заради резистентността на плевелите към него. С други думи с течение на годините трябва да се пръска повече за борба с плевелите. Тази технология не звучи никак устойчива. Да не говорим за това, че ГМО семената са три пъти по-скъпи освен това трябва да си вървят с препарата, а броят производители е малък. За разлика от ГМО, конвенционалното земеделие все още допуска ефективен сеитбооборот. При ГМО е много трудно да се постигне сеитбооборот, не ми се обяснява вече защо.

Повечето хора се страхуват от пускането на ГМО на пазара. За тяхна изненада ГМО на нашия пазар има от шест години със сигурност, но може и от повече. Намира се един документ на страницата на СРИКОЗ, който доказва наличието на ГМО в продукти, където това не е етикирано. Освен това Светла Николова казва пред 24 часа, че 50% от фуража в България е внос, а в евросъюза за фуражи са разрешени ГМО култури. Месото и млекцето ни явно имат ГМО отдавна. Но разбира се това аз не го знаех. Хвалбата, че в САЩ ГМО храни има от 15 години е ок. Но в там няма етикет на храните, че съдържат ГМО и хората просто не знаят, че ги ядът, както и ние.
Ще ми се да се преборим поне да постигнем стриктен контрол върху етикирането на храните. Вярвам, че потребителя е най-голямата сила на пазара и нека той има избора да реши дали ще купува ГМО или не.

За финал цялата работа около ГМО е защото властта може да го разреши като игнорира мнението на гражданите. Дори да няма вреда, ясно е че хората не го искат. Но как се връщат похарчени пари ; – )

Живея в центъра на Пловдив, в една стара къща на втория етаж и имам висок таван, но това не ме топли.

Мислех си да направя топ 10 с филмите за 2009. Лесно отворих criticker и видях кои са тези филми. Мисля, че мястото на Veronika Decides to Die е малко преувеличено, но това реша след време, защото когато го гледах ми допадна особено.

Принципно има филми, които толкова много ми харесват, че мога да ги определя само с една дума. Сега ще се постаря малко повече.

Avatar – въздействащ
Според мен филма успява да събере всички проблеми, които вълнуват обществото ни и да ги разкаже по близък и разбраем начин, така че на всеки да му стане ясно какъв е облика на човечеството през очита на съвременния режисьор.

The Road – страшен
През целия филм изпитвах непрекъсната депресия не само от неизвестността, която беше навсякъде, но и от опасността, която също дебнеше отвсякъде главните геори, лъхайки силно на човещина и страх..

Veronika Decides to Die – вечен
Филма е разбира се психологически и засяга индивида в модерното общество, затова смятам че всеки може да се познае в него, а пък и без това става въпрос за вечните ценности, които забравяме, че имаме и колко малко е нужно да си ги припомним, и да се сетим за какво си струва да се живее.

Moon – самотен
Отново психологически момент, който изпитва личността до краен предел с доза добре измислена изненада ме накараха да харесам филма.

District 9 – неочакван
Филма ме изненадваше непрекъснато с малки изключения на клишетата, но иначе като сюжет, който е дъфкан много пъти за разлика от всички заради разказа и изпълнението обра точките.

The Hangover – ергенски
Разкзва се за абсурдната забрава на една нощ, която се събира на части отзад напред като в Мементо, затова ми хареса.

Home – достатъчен
За всеки, който все още не е наясно какво се случва с планетата ни този филм показва обобщено и добре разказано, въпреки, че с лека негативна насоченост за случващата се на Земята антропогенна дейност от хилядолетия.

Surrogates – (не)човешки
Въпреки, че имаше детайли, които не бяха изяснени и останаха тайна за мен отново разнищваме въпроса какво ни прави хора и с какво сме различни от машините, като сякаш в този филм са съчетани недостатъците на първите и предимствата на вторите и все пак да се живее в друго тяло не е съвсем нова теория, но поне тук преживяването й е разказано добре.

Cloudy with a Chance of Meatballs – намекващ
Не знам защо, но много силно ми подейства филма, може би заради социалните аспекти, които е засегнал, между баща и син, за неоценения гении, (за ГМО) за това човек да не се отказва от това, в което силно вярва и какво ли още не успя да ме убеди, че филма си заслужава.

Coraline – приказен
Въпреки, че имаше няколко филма, които се бореха за добре разказана приказка в класацията ми този успя да ме изпълни с добри впечатления на интересна история и дори предвидимите клишета не ме накараха да го оценя като поредния никой.

Public Enemies – недосегаем
Има истории разказвани много пъти и познати лица с подобаващ реквизит, но все пак някак си една от историите успява да изпъкне и направи впечатление достойно за оценка.

Направих си кутия за отпадъци до компютъра благодарение на origamite.com. Използвах А3 лист от рекламно списание на GSM апарати. Малко след това видях, че вече има къде да захвърлим с чиста съвест старите батерии. Е, малко кофти, че няма места в Пловдив и Стара Загора, но да се надяваме, че ще се появят пунктове където поне да се събират и извозват нейде близо за рециклиране.

Преди доста време ми попадна този tutorial, за това как да си направим студио за обектна фотография вкъщи. Идеята ми хареса и още преди да знам за какво точно ще снимам започнах да майсторя. Разбира се моят вариант беше малко по-различен. Използвах ножица, резец, тиксо, кабърчета и оризова хартия. Нямах достатъчно голям кашон. Използвах един, на който изправих горната част и залепих страните с тиксо. Така не изрязвах три страни, както е показал aksdareflection, а само две. Оставих около 5 см. разстояние от ръбовете. След това наложих листите с оризова хартия и закрепих с кабърчета. Изрязах излишната хартия. Воала.


Вчера вечерта бяха първите ми опити да заснема слонския пепелник.

Трябва да сменя обаче крушките на лампите. Сега са едни кварцови клас Е, 40W. Ще се изръся за енергоспестяващи, но поне тяхната бяла светлина ще е по-силна.
Надявам се скоро да започна да бълвам снимки за fotolia и istockphoto.

Не знам дали някой ще ми повярва, но тази сутрин се събудих и щом отворих очи видях нещо, което не бях. Светлината идваща от прозорците ми беше розова (или нещо такова). Зяпах, чудех се и грабнах апарата да направя няколко снимки. Погледнах и настройката за баланса на бялото, за да не сбъркам с цветовете. Обяснявам си го с това, че рано сутринта над града е имало мъгла или смог, към който се добавят градските светлини (не изгасени още) и се получава този цвят.

Реших да пробвам да изпратя на di.fm едно сетче миксирано от мен. Те взеха, че го одобриха и вече съм в програмата. Надявам се в бъдеще да има още с какво да се похваля.

Имам нужда от гласове ей тука, ей така за един фото конкурс.

Ако ти харесва снимката кликни.

Вчера вечерта погледах малко трикинг.

Винаги има място за още един.

Чух наскоро Darshan Ambient по едно радио и реших да намеря какво имат. Попаднах на интересен лек звук след гръм’и’бяс забивките. Тук споделям двете парчета, които много ми допаднаха. [audio:darshan%20ambient%20-%20suffering%20softens%20stones.mp3,09%20-%20the%20geometer%20of%20dreams.mp3]

Мислех да напиша някой по-дълъг поста за преживяванията си в Турция и Мармарис, но вече толкова пъти разказах историята, че ми е безинтересна.

За Jam On It 10 в Смолян нямам кой знае какво да кажа освен, че през цялото време валеше и видях доста голям пирит. После ми попаднаха един–два сайта за снимки на камъни.