Nanera’s observation

Смятах да пиша по-рано, дори преди да замина, но не намерих време и вече съм тук. Намирам се на Атанасовско езеро, което е близо до Бургас. Тук Българското Дружество за Защита на Птиците организира десетдневна доброволна бригада в полза на местните крилати обитатели. Вчера газих 15 минути в солена вода до кръста, за да се добера до изкуствен остров, който заедно с още доброволци трябваше да укрепим и покрием с кал, за да могат да гнездят птици там. Днес имаше голяма разходка, защото отидох до крайните точки на резервата с кофички боя, за да подновим маркировката и надписите, които бяха избледнели от светлината. Утре смятам да не мърдам много, защото тези два дни се изпекох и кожата ми топли като електрическо одеало вечер. Смятам да наблюдавам миграциите. Има едно място, което се нарича Точката. От нея се наблюдават с бинокли всички птици прминаващи индивидуално или на ята по пътеките към топлите страни. Всички пернати биват разпознавани и документирани като посока и брой. Оринтировачно вчера са преминали около 40 000 щъркела. Аз лично видях няколко доста големи ята. Може би утре ще науча повече за миграцията, докато се взирам в небето търсейки летящи точки. Почти съм разгадал онзи труден пъзел шесто ниво, който си взех преди три седмици. Всяка вечер има лекция на различни теми, вчера беше за ловните соколи, минало и бъдеще. Сега надничам от палатката и виждам че се приговтя тазвечерната лекция. Ще птиключвам с писането за да си намеря място, където да виждам добре. Тази година има много хора според тези, които са идвали и преди.

Точно такова стереотипно заглавие ми изпъкна в съзнанието, когато реших да пиша за видимите за мен настъпващи промени. Оценката, която направих преди време относно музиката, която предпочитам да слушам и нейната популяризация беше доста ниска. Сред приятелите ми имах само двама-трима, който харесваха повече от десетина класически chillout парчета и нищо повече. Аз откривах много значими за мен музикални изпълнения и желанието ми да ги споделям с хората растеше с всеки изминал ден. Тогава си го представих. Място, което е съвсем различно от масово разпространените заведения, където посетителите вечер отиват да се разкършат или през деня в приятна обстановка да побъбрят с приятели. Видях едно място, което много искам да съществува с една единствена цел – почивка и релакс. То е нещо като клуб и дори си има членски карти като същевременно е отворено за нови посетители. Интериора е с топли цветове и заоблени форми като акцента пада на сепаретата в ляво до бара отсреща. Те са като малки стаи с кръгли маси в средата и завеси отстрани. Един сензорен екран (чувствителен на докосване) стои на стената и визуализира маслени топчета, докато не бъде активиран от клиент, за да се покаже меню, през което той да поръча. В средата на срещуположната стена на сепарета се протяга дълга ивица от аквариуми, около които има малки полуокръжностни маси с два не твърде меки стола.

Сигурно мога сега да се сетя още детайли, който се редят в главата ми всеки път, когато чуя Kinobe – slip into something, която впрочем звучи сега по радио Jazz FM Lounge. Започнах тези редове по повод същото радио. Това, което сега виждам е все по-нарастващия интерес и популяризиране на релаксиращата музика, по която си падам от известно време. Eilo също има ambient chill линия.
От една страна супер, защото и моята цел бе такава. Да популяризирам и споделям всичко хубаво, което виждам в един приятен момент на не ангажираща музика, която допълва ситуацията като soundtrack на твоя живот. Пътя, който ме води към приятните изживявания може би не би бил същия без тази музика.
От друга страна, популяризирането е свързано с комерсиализация и преиначаването на нещата, под което разбирам губене на основната идея. Когато нещо стане популярно, то става достъпно и интересно за масата хора, което е напълно достатъчно за да съществува, като такова самоцелно. Нещо като модата. Да се надявам, че няма да се появят тениски “Chill me out!”. Ще ми се някак си да се обособи място, където да се съхранят идеите за почивка с музика.

Точно тогава реших да започна моя проект Shroom. Това е мястото, за релаксация в градски условия, където човек не просто се откъсва от ежедневието и преодолява стреса, но и преживява по съвсем различен начин времето си, в което може да помисли, чете или се отдаде на медитиране. Може би трябва да раздавам някакви наркотици на входа, понеже описанията ми едва ли могат да се осъществят в представите на някой хора, че могат да достигнат до приятни емоционални усещания само чрез музиката. Сигурно на мен нещо ми има. Както и да е, проекта Shroom започна с интернет радио (което в момента не работи, защото компа изгърмя), като следващата стъпка ще е отваряне на форум, за дискусии на музика и други подобни влечения свързани с интересите на хората изпитващи съпричастност към тази култура. Така, като цяло смятах да проверя интереса и в някаква степен популяризирам идеята си това заведение (място, клуб, ‘релаксалня’ ; – ) и да разбера дали може да се осъществи действително физически това място. Мисля, че все още има надежда да реализирам проекта си, освен ако някой с капитал не ме изпревари, защото от където и да започват идеите ми, винаги завършват в точката “нужда от пари”.

Не ми остава много време за пътеписи. След фестивала Беглика разбрах, че не можеш да се занимаваш с толкова много неща, колкото витаят в главата ти като идеи, просто защото имаш физически ограничения за възможността. Някак си време не ми стигаше да правя всичко, което исках. Все пак работилницата за тениски се представи добре, според мен и има някакъв потенциал, въпреки че смятам да не я развивам повече, а по скоро да довърша започнатото и да продължа с нещо друго. Ето няколко снимки от преживяванията ми.
Този мексиканец беше на Trakia Psyfriends. Странна птица, която на залез слънце ни просвети в древните книги на маите и възнесението в края на 2012 година. Нищо ново за мен, с изключение на това, че все повече хора говорят за събитието.

Разходихме се малко из гората на близкото селце Миладиновци, където е имало военно поделение преди години, но са го разтурили, защото генерала избягал с плановете му в Турция.

Ето малко снимки от Беглика и какво правим в t-shirt workshop-a

Ето тук и едно клипче от феста.

Един непознат прояви интерес към анкетата, но аварията в квартирата се забелязва и тук.

От известно време, докато се чудя какво да правя и с какво искам да се занимавам до края на живота си, съм решил едно малко стъпало, на което искам да се изкача. Иска ми се работното ми място да е там, където е компютъра ми. Вероятно интернет ще е необходим. Искам да работя в срокове (по часово), а не на статично работно време на определено работно място, защото смятам, че така ще имам повече време да пътувам. До сега докато обикалям си мисля каква може да бъде мобилната система, която да ми осигурява доход, с който да преживявам. Ами не знам. Опитвам разни неща, но съм недоволен. Запознах се с един пич от последния фестивал, на който бях. Той пише статии за фестивали и партита. Супер, замислих се дали бих бил добър ако се навия да пиша пътеписи. Честно казано, понеже все още имам идели, с които се сравнявам, смятам че няма да се представя много добре. Тук в блога има няколко опита за разкази в картинки от триповете из България с брат ми, но те са незадоволителни коментари на шепа снимки. Сигурно трябва да взема да чета малко пътеписи, за да видя как се прави това. Или пък тактично да наложа свой собствен стил, като не почерпя от чуждия опит нито ред. Преди време бях писал някакви толстойски работи в стария си блог, сега като ги чета се смея. Това е било преди четири години. Тогава някъде ми изгоря 60 GB твърд диск пълен с не копирана информация.
Както и да е, стискам палци да намеря малко време да се упражнявам в писане, четене, говорене и слушане.

Единственото нещо, което ми идва на ум да кажа сега. Мислех да започна този пост с обяснение, защо не съм писал отдавна. Отговорa ‘нямам време’ ми спестява доста обяснения. Имам приятели, който не виждам да правят разлика между оправдания и обяснения, но аз виждам. Докато мисля, че всичко на този свят има някакво обяснения, защо се случва, оправданието по-скоро го свързвам с някаква вина, а аз съм далеч от чувството за вина. Може би това, защото търся обяснение на всичко и в някаква степен го изисквам от другите е причината да давам обяснения за каквото и да било. Тези въвеждащи редове са същото.

Всъщност след последния ми изпит, който беше на девети този месец не съм се спрял. Смятах подробно да разкажа за преживяванията си, но за сега само ще ги спомена. Бях една седмица в град Чипровци, където участвах в университетска практика за устойчиво развитие на района. Като цяло направихме няколко предложения и туристически маршрути за туристите в града – see my picasa. След практиката може да се каже, че подготвях работилницата си за тениски, която ще се появи на беглика следващата седмица. Миналата събота пък с брат ми изкачихме Мусала, а в неделя участвахме в обучение до Самоков за видовете сеч и начини за сигнали при незаконна такава spasigorata.net. В понеделник пристигнах на един фестивал до Ямбол с продължителност една седмица, на който съм и сега. В момента пиша от палатката си. Фестивала е trakiq psyfrineds, за сега няма много посетители, но за сметка на това всички са чужденци. В лагера ни има французи, испанци и един сърбин. Дочух и немска реч. Очаква се края на седмицата да се съберат повче хора. Аз дойдох с мобилното си студио за снимки, но за сега не съм задвижил бизнеса. Вчера се разходих до Елхово за хапване и посетих енографския музей там. Имат доста експонати йо. Взех си една метална логическа игрга от Хеликон, но я измислих още на първия ден. Ако някой знае някоя трудна игра губеща супер много време (с изключение кубчето на рубик) нека ми каже.
За сега толкова от мен. Може би по-късно ще намеря време да напиша смислен пост… или пък не. ;-)

Имаше малко наводнение в квартирата.

Конкурс ей тука, ей така на Европейския съюз за лого. Обаче не можах да преценя кое от моите предложения да пратя. Ще бъда благодарен, ако до ден-два преди да изтече крайния срок видя на къде ще се наклонят везните.

Разбрах в последния момент за феста, но все пак отидох да поснимам поредния двудневния фестивал Foorbag 2009 Стара Загора – Аязмото. Снимките съм качил тук, където скоро се надявам да събера всички фестивални снимки в някакви прилични галерии. Тоя lightroom нещо не ме кафи как прави галериите, но за сметка на това е доволно лесно с него.

Чуствам се добре слушайки каста:

[download]

листа: 40 min 45 sec
01. Lemongrass – Come With Me
02. Moodorama – Jazz Tip
03. AKMusique – 707 Ocean Drive
04. Jazzelicious – Sambossa
05. Tosca – Chocolate Elvis
06. DJ Food – Freedom
07. Supreme Beings of Leisure – Under the Gun
08. Ikarus – Mr. Brown
09. Thievery Corporation – Mandala
10. Blow Monkeys – La Passionara

За този ден въобще не се бях подготивл. Имах само няолко фенера и шепа идеи. Когато пристингах сутирна се захванах за работа на масата още докато не бяха дошли всички. Имах няколко стари фенера, на които само добавих основа и направих още три, червен, оранжев и изписан. Някой път ще им направя фото сесия специална. Този път целия двор беше пълен, а жегата успя да ни задуши всики. За моя изненада се оказа, че този пък участието handmade деня е платено.
Чувствам се малко изчерпан към тзи фенери. Мисля, че всех да прекалявам, примерно с това да ги стабилизирам против вятръ. Все пак те са за вкъщи където вятър доста малко има. Ве не знам, може би само за подаръци ще ги правя вече. Може би тук скоро ще се появят друте снимки.

Ние всъщнсот изпуснахме обедните събития показани тук. Още в петък вечерта когато тръгнахме от Стара Загора отидохме до Бургас, от където взехме един пич, който тъкмо се беше върнал от Индия. До там беше стигнал на стоп и така се е и върнал. Като го забрахме и се отправихме към село Кости, където спахме при един познат. Вечерта пристигнахме и се събраха хората. Нямам снимки от нощта. Следващте са само от връщането ни обратно към Стара Загора.

На ей тази табела доста и се чудих като я снимах за какво е, но сега вече успях на снимката да видя, че няма грешка.

Преди този мина още един такъв камион пълен и с ремарке.

Да не забравим и ‘партито’.

Тука едно нацупено бетонно лице край пътя.

Някакъв пич се опитва май да хване риба в река Велека. Погледах го малко, нищо не хвана и си излезе.

Тук една костенурка пресичаше пътя. Брат ми спря и я преместихме отдтругата страна на тревата. Ветеринарят с нас каза, че това е защитен вид.

И да не забравим да благодарим на нашия спонсор ТЕЦ 3.

WFT? Много се кефя на подобни изпълнения.

След залез слънце вчера дъжда спря. Усезаемо времето омекна и студа не се усещаше толкова силно. Пристигнаха всички очаквани гости и не знам как и защо, но по тъмно много по-лесно се намират хора. Тарамбуки и винце край огъня плюс цеолозови листчета и вечерта беше чудна в кино зоната където прожектираха интересни филми.
По принцип нямам нищо против дъжда, но в момента изпитвам известен неприязъм към него. Събудих се от шума капки въхру палатката и още не е спряло да вали, а мъглата е скрила другия край на поляна. Ако спре да вали може и да изляза да направя някоя снимка. В дев имам панорама от едно местенце тук и ми се щеше тази година да направя малко по-добра на същото място.
Преди малко закусихме с брат ми в палатката за да не се чудите какви са тези трохи в чувала.

Пристигнахме на artmospheric и за сега е мокро, студено и продължава да вали. Събират се доста хора и подозирам, че ще бъдап повече от миналата година. Едва се събираме двамата с брат ми в палатката, доста е тясно като сме само с една. Миналата година бяхме взели и една ефтина палатка от метро, която ползвахме само за скалд на раниците и всичко останало. Влезе много добре в употреба, но тази година същата палатка остана само за чaсти, понеже на двуслойната, в която спим се счупиха някой от пръчките и брат ми ги подмени. Сега обсъдихме вариант да си вземем пак палатака от метро за багажа, че цяла вечер ще ни мирише на храна сега.

Днес за първи път имам възможност да направя пост от влака докато пътувам от Пловдив към Стара Загора. Всъщност няма както толкова да кажа. Разбрах че колкото и да искам да записвам някой от мислите си това не е толкова необходимо. А и нямам кой знае какво за споделяне сега. Може би това е един от онези моменти, в които просто започвам да пише без особена идея.
Сега се сещам за това как ми е много интересно всъщност самия процес на работа. Как да направя ускорени канали за предаване на инфорамция. Взех си един плугин за блога, който ми позволява лесно да администрирам постовете. Направих си и една стртаница, в която имам бърз достъп до нов пост и това е. Вече се похвалих че с една програма веднага след като заснема нещо с телефона си го туитвам, както днес на улица Зора видях и заснех един смел таралеж да катери стълбите към стария град. Много ми харесва самия начин или по скоро самата идеея че мога да направя нещо такова, но истината е че изобщо не го ползвам. Не знам, може би след време като привикна и не се чувствам странно да пиша навсякъде върху клавиетура длъга една педя, за всико което искам да споделям. А наскоро разбрах че наистина обичам да споделям. Има нещо много приятно в това да разказваш преживяванията си и вълненията, когато нищо не ти пречи и имаш желание.
Чета книгата, която Яна ми даде Пътеводител 2020. Супер е, тези микротрендови групи са много добре обяснени и анализирани статистически.
В петък заминавам за артмосферика и има три свободни места за сега в колата, ако все пак някой реши да пътува с мен и брат ми. Направих си много приятна листа на плеара и може би ще изскочи от нея някой блогкаст.
Мисля че повече глупости не мога да изстискам от пръстите си. Ще туитвам и тръбя докато съм на фестивала така всеки, който иска може да следи какво пропуска.

Един приятел ми спомена за фестивал в Румъния, където ще свирят Nine Inch Nails. Почудих се за миг дали не бих се навил да ида, но набързо се отказах. Сега като се замисля дори да дойдат в България вероятно няма да отида да ги видя на живо. Може би ако бяха дошли преди пет години, когато си направих тениска NIИ и слушах всеки ден толкова много техни парчета, че дата базата ми в last.fm още не може да се изчисти от най-слушана група. Тогава може би типичните тинейджърски мисли и емоции са пасвали идеално на първите албуми с меланхолично звучене, но не и сега. Дори последните албуми да излизат за безплатно сваляне в официалния сайт пак не проявявам интерс за слушането им. Сега честно казно се кефя на изпълнители като Ulrich Schnauss, Jon Hopkins, Lemon Jelly, William Orbit, Global Communication, Workbench. Тази прекрасна неангажираща музика, в която успявам да намеря спокойствието и бягството, което търся, постави началото за идеята Shroom Vitual Club.

Ей тука ей така отпразнувахме рождения ден на Мим. Тя ни заведе на едно много хубаво място в Родопите близо до Хвойна. Малко снимки.


Намерих си една четирилистна детелина обаче паднах в един храсталак с коприва и я изгубих.

Отбихме се и на Чудните мостове.

Не се смятам, че имам голяма езикова култура, но съм почти сигурен, че този надпис е сгрешен или умишлено подигравателен.

Aтук гледах мега смешен trailer.