Serenity Radio е отново online. Мисля, че след година заглушаване на станцията вече всичко е наред по нея. Очаквам да подменя изгледа и звученето. За една година много музика мина през ушите ми и няма начин как да не актуализирам жанровете.
Преди доста време ми попадна този tutorial, за това как да си направим студио за обектна фотография вкъщи. Идеята ми хареса и още преди да знам за какво точно ще снимам започнах да майсторя. Разбира се моят вариант беше малко по-различен. Използвах ножица, резец, тиксо, кабърчета и оризова хартия. Нямах достатъчно голям кашон. Използвах един, на който изправих горната част и залепих страните с тиксо. Така не изрязвах три страни, както е показал aksdareflection, а само две. Оставих около 5 см. разстояние от ръбовете. След това наложих листите с оризова хартия и закрепих с кабърчета. Изрязах излишната хартия. Воала.
Вчера вечерта бяха първите ми опити да заснема слонския пепелник.
Трябва да сменя обаче крушките на лампите. Сега са едни кварцови клас Е, 40W. Ще се изръся за енергоспестяващи, но поне тяхната бяла светлина ще е по-силна.
Надявам се скоро да започна да бълвам снимки за fotolia и istockphoto.
От няколко седмици си мисля как ще седна да напиша един пост за биологичното земеделие и неговите продукти. И докато си го мисля шума около генномодифицираните организми се разрасна. Сега вече смятам, че трябва да се направи ясна граница между двете технологии за отглеждане на земеделските култури (най-малко).
Кратка характеристика на биологичното земеделие. То е земеделска система, която цели да осигури на потребителите, прясна, вкусна и естествена храна, докато в същото време отчита и уважава естествените природни цикли. За да постигне това, биологичното земеделие разчита на набор от цели, принципи и практики, чието предназначение е да се сведе до минимум човешкото въздействие върху околната среда и да се осигури функциониране на земеделската система по възможно най-естествения, близък до природата начин. Някой от практиките, които се използват в биологичното земеделие са:
– Много стриктни ограничения върху използването на пестициди и изкуствени торове, хербициди, антибиотици за животни, хранителни добавки, спомагателни вещества в преработката на храните, както и други добавки от този тип.
– Абсолютна забрана за използването на генетично модифицирани организми.
– Избор на растителни и животински видове, устойчиви на заболявания и добре адаптирани към местните условия.
Малко информация за генно-модифицираните организми. ГМО са създадени с цел подобряване определени качества на дадено растение или животно, чрез вкарване в неговата ДНК на ген от друг вид – например, вкарването на ген против измръзване от риба в домат или ген (произвеждащ токсин, който убива насекомите) от бактерия – в царевицата. Вкарването на чужди гени в манипулирания организъм е процес, при който мястото, където ще попадне чуждия ген не може да се контролира. Вследствие на това възниква огромен риск от смущения във функциите на останалите гени и на организма приемник.
Това горе-долу изскача от нета. Моето мнение по въпросите е следното. Идеята на биологичното земеделие ми харесва не само защото е свързано с чисти продукти (незамърсени от изкуствени добавки), но повече заради самата технология на оглеждане, която въздейства върху околната среда. След бума на химията в края на Втората световна война аграрния сектор е най-преуспяващия. Засилената механизация и азотните торове дават голям тласък на сектора и спомагат за увеличаване на полетата с еднотипни култури. Хубавите добруджански полета в началото на социализма са давали по тон и повече от декар пшеница благодарение на амониевата селитра и ред други азотни торове. Но какво се получава в дългосрочен план. При изкуствено внесения азот в почвата растенията израстват бързо и нуждите им от хранителни вещества също нарастват. Така бавно изградимия хумус в почвата бива изчерпан с темпове, които не могат да се наваксат по естествен начин. С други думи, сега колкото и азот да се добавя в почвата на добруджанския край повече от 300 кг. от декар пшеница трудно се взима, просто защото няма достатъчно хумус и така почвата е някак си изтощена.
Това само една от причините за зараждането на биологичното земедели, да се поддържа естественото плодородие на почвата и спазването на сеитбооборота на културите. Повечето икономисти смятат земята за неизчерпаем ресурс, но истината, че тя може да бъда такава само при правилно стопанисване. Харесва ми една мисъл на преподавател в моя университет “Не трябва да разглеждаме земята така, все едно сме я наследили от нашите бащи, а трябва да разгледаме така, все едно сме я взели на заем от нашите деца.”
ГМО са един интересен играч, който набира сили на терена. Принципно може би нямаше да имам нищо против него ако той беше поставен под контрол. Истината обаче, че генно-модифицираната царевица в САЩ и Мексико се разпространява напълно неконтролируемо и заплашва да унищожи селектираните сортове от десетки години. Това не е всичко. Всеки ГМО се патентова от неговия създател (разбирай Монсанто) и се продава на фермерите. Примерно аз си купувам ГМО царевични семена и си засявам поле с ГМО царевица. Ти до същото поле имаш твое също с царевица, само че твоята е обикновена. На първата година всичко звучи тип-топ. Но на втората се вижда, че твоите семена са били опрашени от моята ГМО царевица и ти щеш-нещеш гледаш странни кочани по растенията в полето си. По едно време се цопват от Монсанто и ти викат “Пич, отглеждаш патентована генно-модифицирана царевица. Плащай щото патента е наш.” Това, което Монсанто цели е да стане дистрибутор (производител) на семената в цял свят. В смисъл, че да нямаш право след като веднъж купиш генно-модифицирани семена от царевица от нейната продукция да си заделиш семена за посев, ами да трябва пак да си купиш. Принципно повечето фермери си заделят семена, което е проблем за Монсанто. И какво правят пичовете от там? Създават ново генно-модифицирано семе, което има супер способността да дава плод, но не и поколение. Или с други думи, семе за еднократна употреба, от което след като прорастне растението да си заделиш неговите семена и те не могат да покълнат и да дадат продукция.
Когато се опитах да осмисля това си казах, че не може да бъде толкова зле. Ами ако растенията от тези семена опрашат нормалната царевица тя ще дава ли продукция? Не. Тогава това означава ли че ако тези “самоубийствени” ГМ царевични семена се разпространят по целия сват има опасност повече никъде да не поникне царевица с изключение на семената продадени от Монсанто? Въх, не може да звучи толкова страшно. Ако съм успял да събудя нечий интерес относно биологичното земеделие и ГМО предоставям на разположение следните източници:
Биологично земеделие:
Що е биологично земеделие?
Биологично земеделие – МЗХ
“Революцията на една сламка”
Генно-модифицирани организми:
ГМО – невидимата заплаха
За Земята – ГМО
Либерализирането на Закона за ГМО ще бъде пагубно за еко и биопроизводството
Филми: (има ги в колибката)
The Future of Food
The World According to Monsanto
Food Inc.
Смятам, че потребителя трябва да се образова, защото един от най-мощните двигатели в икономиката е индивидуалния избор. С всяка стока, която закупуваме ние гласуваме и задвижваме голяма верига, която задейства производството. Човек гласува не само за това, което купува, но и за това, което не купува. На нашия пазар се срещаш много измамни “биологични” стоки. Нека подчертая, че в ЕС е прието, че “екологично”, “органично” и “биологично” означават едно и също нещо (както и “натурално” в България). Всички продукти, които носят САМО заглавия “биологично”, “екологично”, “органично”, “еко” или “био” са напълно незаконни и нямат място на пазара, защото подвеждат купувача. В България доколкото ми е известно РИОКОЗ трябва да следи правилното етикиране на стоките, но все пак се срещат неверни заглавия (ама разбира се). Смятам, че всеки потребител трябва да знае как да разпознава истинските биологично отгледани продукти от лъжливите. Всеки биологичен продукт (в България термина “биологичен” е приет заради Франция. В Англия е “органичен” примерно) трябва да бъде етикиран и поставен сертификационен номер. За българия това изглежда като BG-BIO-XX където XX до момента трябва да е число между 01-11. Толкова са за момента сертификациращите фирми, които се занимават с контрола на биологичните ферми. Освен този номер, трябва да има и общоевропейско приетото лого за органичен продук. До скоро този символ беше житен клас на син фон, но от 2010 той ще бъде заменен с един от следните знаци.
Така че, нека всеки който иска да подкрепи биологичното производство или поне да не поощрява другото (което се насочва към ГМО) да следи за знаците и внимава какво купува.
Имам един приятел в София, който работи като суши готвач. Все като се видим си говорим за това и аз взех, че опитах да си направя сушу за вечеря. Доволен съм от първия ми опит въпреки, че не се придържах много към рецептата.
Моето click-a-tree е пристигнало още докато съм бил в Турция. Съседката любезно го бе подслонила и след като го взех побързах да го засадя на вилата си. Дръвчето е чашкодрян и е вечнозелено малко храстче. Плодовете обикновено представляват розово-червени четири или петстенни капсулки, които се разтварят, за да покажат месестите оранжеви семена, който не са ядивни. Кампанията на Европейския съюз може би не е много изгодна, но все пак може би целта й не е толкова да засаждат дървета, колкото да направи гражданите съпричастни към климатичните промени. Ето клиповете на Animals planet.
Върнах се от бригадата на Атанасово Езеро, където прекарах девет дни на палатка. Тръгнах на 22 август натам и никой не познавах, но още в автобуса се запознах с “млади” бригадири, които също като мен отиват за първа година. Изживяването много ми хареса. Сега ми е малко трудно да разказвам за бригадата. Дори когато родителите ми ме попитаха как съм си изкарал и какво съм правел ми беше трудно да опиша всичко. Успях само да нахвърлям фактите, които са следните.
Още първия ден от бригадата бях на изкуствените острови, където около петнайсетина минути газех до кръста в солена вода пълна по дъното с миди разрязващи краката ми образувайки фини процепи в епидермата. Като пристигнахме на острова трябваше да гребем под краката си с пълни шепи кал, за да го напълним. Всичко е за доброто на птиците. По едно време стана обяд и не го разбрах само по образуващата се язва в корема ми, а и по това, че Райчо беше стигнал доста високо над хоризонта. Къде е слънце защитния ми крем… о, защо ми е той, под краката ми има толкова много защитен “крем”. Е, трябваше по някакъв начин да се защитя от слънцето и намазването с кал даде частичен резултат.Така или иначе час по-късно на масата обядвах кален, защото имаше разписание за банята.
Втория ден реших, че не ми се цапат повече дрехи и малко по-лека работа (боядисване) беше варианта, който ме закара в границите на резервата с четка и кутия боя. Не беше хич близо и по обед така огладнях, че трябваше да се задоволя с едни диви джанки по пътя.
Третия ден реших да се отзова на Точката и да видя за какво става въпрос. Това е място, от където се наблюдава миграцията на птиците. Оказа се, че първия ден е била най-голяма. Когато бях аз мина само едно голямо ято около 2500 щъркела. На четвъртия ден бях дежурен в кухнята.
На следващия бях в защитената местност Пода, където снимах и съблюдавах работата на другите. Там се лакираха къщички за птици и се изнасяше тръстика.
На шестия ден се успах малко и останах в лагера да помагам на чичо Руси за шахтата на водомера.
Последния работен ден ходих да помагам за разчистването на една от базите на БАН, която трябва скоро време да влезе в ефективна работа. До преди това стопанина й бил колекционер на вещи.
Последния ден имаше триетлон, на които аз и Коцето завършихме трети.
Единствената дума, която ми се върти в главата е достатъчно. Не знам как бих прозвучал на някой от хората, с които се запознах там. Наистина намерих добри приятели и съм много доволен от бригадата, но не бих казал, че искам още. Може би със същите хора след време някъде другаде.
Пропуснах да спомена, че всяка вечер имаше интересна лекция и дори аз успях да се вмъкна с 15 минути за spasigorata.net.
Точно такова стереотипно заглавие ми изпъкна в съзнанието, когато реших да пиша за видимите за мен настъпващи промени. Оценката, която направих преди време относно музиката, която предпочитам да слушам и нейната популяризация беше доста ниска. Сред приятелите ми имах само двама-трима, който харесваха повече от десетина класически chillout парчета и нищо повече. Аз откривах много значими за мен музикални изпълнения и желанието ми да ги споделям с хората растеше с всеки изминал ден. Тогава си го представих. Място, което е съвсем различно от масово разпространените заведения, където посетителите вечер отиват да се разкършат или през деня в приятна обстановка да побъбрят с приятели. Видях едно място, което много искам да съществува с една единствена цел – почивка и релакс. То е нещо като клуб и дори си има членски карти като същевременно е отворено за нови посетители. Интериора е с топли цветове и заоблени форми като акцента пада на сепаретата в ляво до бара отсреща. Те са като малки стаи с кръгли маси в средата и завеси отстрани. Един сензорен екран (чувствителен на докосване) стои на стената и визуализира маслени топчета, докато не бъде активиран от клиент, за да се покаже меню, през което той да поръча. В средата на срещуположната стена на сепарета се протяга дълга ивица от аквариуми, около които има малки полуокръжностни маси с два не твърде меки стола.
Сигурно мога сега да се сетя още детайли, който се редят в главата ми всеки път, когато чуя Kinobe – slip into something, която впрочем звучи сега по радио Jazz FM Lounge. Започнах тези редове по повод същото радио. Това, което сега виждам е все по-нарастващия интерес и популяризиране на релаксиращата музика, по която си падам от известно време. Eilo също има ambient chill линия.
От една страна супер, защото и моята цел бе такава. Да популяризирам и споделям всичко хубаво, което виждам в един приятен момент на не ангажираща музика, която допълва ситуацията като soundtrack на твоя живот. Пътя, който ме води към приятните изживявания може би не би бил същия без тази музика.
От друга страна, популяризирането е свързано с комерсиализация и преиначаването на нещата, под което разбирам губене на основната идея. Когато нещо стане популярно, то става достъпно и интересно за масата хора, което е напълно достатъчно за да съществува, като такова самоцелно. Нещо като модата. Да се надявам, че няма да се появят тениски “Chill me out!”. Ще ми се някак си да се обособи място, където да се съхранят идеите за почивка с музика.
Точно тогава реших да започна моя проект Shroom. Това е мястото, за релаксация в градски условия, където човек не просто се откъсва от ежедневието и преодолява стреса, но и преживява по съвсем различен начин времето си, в което може да помисли, чете или се отдаде на медитиране. Може би трябва да раздавам някакви наркотици на входа, понеже описанията ми едва ли могат да се осъществят в представите на някой хора, че могат да достигнат до приятни емоционални усещания само чрез музиката. Сигурно на мен нещо ми има. Както и да е, проекта Shroom започна с интернет радио (което в момента не работи, защото компа изгърмя), като следващата стъпка ще е отваряне на форум, за дискусии на музика и други подобни влечения свързани с интересите на хората изпитващи съпричастност към тази култура. Така, като цяло смятах да проверя интереса и в някаква степен популяризирам идеята си това заведение (място, клуб, ‘релаксалня’ ; – ) и да разбера дали може да се осъществи действително физически това място. Мисля, че все още има надежда да реализирам проекта си, освен ако някой с капитал не ме изпревари, защото от където и да започват идеите ми, винаги завършват в точката “нужда от пари”.
Конкурс ей тука, ей така на Европейския съюз за лого. Обаче не можах да преценя кое от моите предложения да пратя. Ще бъда благодарен, ако до ден-два преди да изтече крайния срок видя на къде ще се наклонят везните.
Разбрах в последния момент за феста, но все пак отидох да поснимам поредния двудневния фестивал Foorbag 2009 Стара Загора – Аязмото. Снимките съм качил тук, където скоро се надявам да събера всички фестивални снимки в някакви прилични галерии. Тоя lightroom нещо не ме кафи как прави галериите, но за сметка на това е доволно лесно с него.
За този ден въобще не се бях подготивл. Имах само няолко фенера и шепа идеи. Когато пристингах сутирна се захванах за работа на масата още докато не бяха дошли всички. Имах няколко стари фенера, на които само добавих основа и направих още три, червен, оранжев и изписан. Някой път ще им направя фото сесия специална. Този път целия двор беше пълен, а жегата успя да ни задуши всики. За моя изненада се оказа, че този пък участието handmade деня е платено.
Чувствам се малко изчерпан към тзи фенери. Мисля, че всех да прекалявам, примерно с това да ги стабилизирам против вятръ. Все пак те са за вкъщи където вятър доста малко има. Ве не знам, може би само за подаръци ще ги правя вече. Може би тук скоро ще се появят друте снимки.
Стана въпрос за хематита скоро и се сетих, че преди време, когато го взех бях още в гимназията и бях много развълнуван да разбера повече за този камък. Тогава се наех да изровя информация от интернет и да я преведа. Не знам как съм го направил, но някак си съм успял да наредя смислени изречения. Все пак ми беше забавно след тези няколко години да разгледам текста, в които вероятно силно съм вярвал. Сега ми се вижда малко абсурдна цялата тази информация. Сега знам само, че камъните ни влияят по някакъв си начин, както всичко останало.
История и факти
Древни египтяни използували хематити за декорация за техните гробове. Червената охра е била използувана от праисторическите творци за техните рисунки в пещерите.
Хематитът е тежък и относително твърд минерал за оксид. Той е изобилен и широко разпространен по целия свят.
Сребрист и лъскав непрозрачен камък, който изглежда почти като метал.
Хематитът получава името си от гръцката дума “haem” (кръвен) заради неговият червен цвят.
Твърдостта на хематита е 5.5 – 6.5, което означава, че може да се одраска със стъкло, но също и от кварц. Може да бъде идентифициран по това негово свойство, че след одраскване неговата жилка има цвят на изсушена кръв.
Един от главните източници е в Къмбриа(Cleator Moor in Cumbria) – Англия, но също се намера и в Елба, Швейцарските Алпи, Германия, Скандинавия и САЩ.
Магични способности
Хематитът има метален блясък. Той ни помага да осъзнаем, че всички мисли, които пораждаме са плод единствено на нашето съзнание. Помага да “сортираме умът”, и да въведем нови мисли, който до преди са били трудно достижими. Той е камъкът на създаващия дух, позволявайки ни да вземем рискове в неговото присъствие, както ни помага и да ги разберем. Той има неограничен заряд и поглъща фалшиви внушения също запазва вътрешен мир.
“Камъкът за анти-напрежение”. Хематитът връща отрицателната енергия към своя източник (това означава, че не ви се налага да използвате вашата собствена енергия). Хематитът помага при конфронтация и спомага да уравновесите чакрите.
За умствен път към хармонизация и подобрение на паметта, повишаване на мислите – е нужен хематит. Той помага да разберем, че единствените граници, които съществуват са само поставените от нас самите. Уравновесява енергиите Ин и Ян. Балансира негативизмът. Подпомага медитацията. Повишава издръжливост и смелостта. Подсилва любовта.
Като камък за лекуване, той подсилва тялото и подобрява защитата от ударите на живота. Хематита вдъхновява вътрешен мир. В него има за всеки по нещо. Ако имате проблеми с интуицията – носете парче хематит. Също е подходящ при лош темперамент. Добър е също и за възпалени гърла и бъбреци.
Още едно важно нещо е способността на хематитът да разтваря отрицателна енергия. В наши дни, има толкова много хора изпълнени с всички видове отрицателни енергии. Ако всички хора просто носиха парче хематит със себе си (дори под формата на бижу) може би нямаше да са толкова забързани, изнервени и в лошо настроение.
Древните египтяни използували хематита за създаването на магични амулети. Някои от тези амулети били третирани срещу лудост и възпаление.
Кристалните лечители приписват на хематита способността да успокоява ума, подобрява памет, засилва умствения фокус и концентрация, самоувереността и увеличава ефективността на логическите процеси в мозъка. Отличен камък за третиране на умственото напрежение, хематитът дава помощ на хора, които имат хаотични мисли, чрез изтегляне на напрежението от тялото, неутрализирайки негативизмът и гневът. Той също има сила за увеличаване се умствените функции и в това, че може да подобри математически процеси, логиката, съзидателността и като цяло умствената сръчност. Накрая, той е отличен помощник в медитацията, която успокоява умственото състояние, настройвайки съзнанието положително и увеличава пътеките, които водят към вътрешни познания.
Лечителите, който се занимават с минерали и кристали свързват хематита с кръвта и го използуват, за да третира болести с кръвната област като хемофилия, анемия, сърце, заболявания на бъбреците и черния дроб, сърдечно-съдова слабост, менструални схващания, и кървене от носа. Те го препоръчват също за употреба в третиране напрежението на неразположението от смяната на времето, раждане и хирургия, тумори, безсъние, нервни разстройства и трески. Хематитът се използва в Америка също като лек за зъбни проблеми, пъпки, язви и злоупотреба с алкохол.
Добре е хематита да е полиран. Той е известен като “камъкът на мъжката любов.”
Хематитът се свързва с Марс, римският бог на война. Римляните възхвалявали Марс повече отколкото гърците. Воините по римско време използували хематит за защита по време на битка. Била силна тяхната вярва в силата на хематита да ги защитава. Те дори са смятали, че той ги прави непобедими.
Случайно ли? : НАСА неотдавна откри големи залежи от хематит на Марс!
Допълнителна информация
Химична формула и име – Fe2O3 – Железен оксид
Група : окисиди
Цветове и шарки : червен цвят или сив цвят, червеникаво кафяви шакрки
Блясък : метален, понякога притъпен
Твърдост – 5.5 – 6.5
Плътност : 5.26
Специфична гравитация – 4.9 до 5.3
Оптически характер – едноосов
Кристална система – Шестоъгълна или тригонометрична
Число : 9
Астроложният знак: Овен
Елемент: Огън
Чакра: Сърдечна, сакрална, слънчев сплит, коренна.
Животински дух: Котка
Медицина: анемия, счупвания на кост и болести на кръвта.
Много ми хареса как се получи така, че да имам свободно време, за да се занимая с прехвърлянето на блога. Иначе си мислех да променя името му, но още не съм измислил какво да бъде.
Спомням си един приятел да казва, че вече не го мързи да измие чиниите, а го мързи да ги сложи в съдомиялната машина и това било прогресивния мързел. Аз също сега се чувствам прогресирал в мързела си след като ме мързи да натиска по отметки и линкове. Направих една начална страница, която ми позволява бърз поглед на нещата, които често наглеждам. еТо_оПа.
От няколко дни се занимавам с това и вече е готово. shroom.nanera.net е моето интернет радио. Повече информация ще дам друг път, защото сега съм уморен.
Евала, най-накрая нещо, което истински исках от много време се случи. Взех си сгъваемата клавиатура на Nokia. Всъщност мотивите за придобивката бяха, че не ми се мъкне тежкия лаптоп в университета, на който набирам посещаваните от мен лекции. Варианта с дребните преносими компютри за джуджета с тънки пръсти не ми се видя много изгоден тъй като на мен ми трябва само пишеща машина под ръка. Сега с Nokia E51, която има Wi-Fi съм доволен, че мога да върша достатъчно неща дори на дребния дисплей. WordPress, Skype и Youtube + качване директно на филмчета от телефона ми е прекалено мобилно дори и за мен, но се надявам да свикна.
Снимката с Duke Nukem 3D не е много представителна, но все пак играта е класика и извънземните са прасета!
Всичко е супер, но за съжаление единствената кирилица, която поддържа клавиатурата е руска, която е и за руска клавиатура. Реших вместо да си лепя знаци с кирилица върху бутоните и така да уча новата подредба на клавиатурата си направих един код ей тук, който бързо и лесно превръща 6liokawicata в кирилица. Но за да го ползва ми трябва да се свързвам с интернет. Чудех се дали има някакъв друг начин на самия си телефон ако се направи някакво java или flash приложение, което да преобръща символите в момента, в който се набират. Спомням си преди време бях попаднал на една страница, в която имаше текстово поле и идеята беше, че си затваряш очите и натискаш произволни символи по клавиатурата, като така се генерира чрез код съобщение, което е на подсъзнателно ниво и разказва скритите ти желания. Е, всъщност каквото и да напишех излизаше само едно съобщение и то е че постоянно мисля за секс. Като цяло забавно, но сега мисля, че ако се сдобия с подобен код би ми свършил добра работа. Тук моля всеки, който има знания да ми даде идея дали е възможно това.
Изскочи вкъщи един компютър под предлог, че му е изгоряло дъното и аз трябваше да погледна кои части от него все още работят. Не съм голям специалист по hardware-а (имам още някакви спомени от един купон в kori, на който имаше някаква драма с машината), но на пръв поглед не ми изглеждаше изгоряла въпросната дънна платка. Включих го ама не зацепи въобще. Поразвъртях го и видях, че се сипе прах на купчинки от захранването. Докато го отворя вече бях разсипал половин шепа прах по пода. След това една бърза баня на техниката и се оказа, че всичко си работи. Не знам какъв точно беше проблема, но праха вианги е проблем. В Computer Service-a не са му обърнали вниамние пък и с такава стара машина на никой явно не му се занимава, с изключение на мен и подчертавам точно преди (по време на) сесия.
Ако успея да отскубна от някъде един hard disc смятам да занеса машина в Пловдив и да си направя някакъв рутер, сървър, от който ще излъчвам и радио. Пфу, като се знам едва ли това ще стане, отдавна си го мислех, но не ми се отдаваше възможнсот. Знам, че искам и мога да го направя, но като се замисля колко време ще ми отнеме и какво ще ми донесе, май няма да получи голям приоритет сред задачите ми.
Винаги преди сесия искам да направя нещо коренно разлино от задълженията си. Тази с огънчето е стара работа, но искам да попитам на какво ви причила фигурката от първата снимка.
Вчера може цял ден само това да съм правил, но съм доволен от стореното. Сега остава и някой да го оцени, за да се почувствам още по-добре. (всички снимки са откраднати от dA само тази от август е моя)
Не разбирам защо след като винаги се опитвам да направя нещата добре, не се получава. Може би защото не трябва да се опитвам ами просто да ги направя. Напоследък се улавям, че върша доста от нещата около себе си импулсивно без много да мисля как и защо. Теорията за процеса и резултата от към планирането изостава и явно няма да издържи защитата в края на година.
Откакто нямам много време да се чудя какво да правя забелязах, че всъщност съм доста зает не с чудене, а с правене. Направих си и списък със задълженията, който трябва да свърша понеже не ми стига времето за ‘задължителните’ неща, касаещи университета и работата ми. Взех, че започнах да разпускам с компютърни игри и като цяло плановете ми се раждат от днес за утре и не по-далеч.
Надявам се, че за последен път си местя местоположението на блога, защото честно казано писна ми и нямам време да се занимавам с това сега.
