Nanera’s observation

Последно слушкам…

Последният албум на IJO – Selektida смея да нарека обобщаващ. Пича се е постарал да изпълни цял набор от стилове. IDM, Ambient, Contemporary Jazz, Jungle, Acid комбинацията е разнообразна и силно ми допада. За пръв път чух IJO преди няколко години с албума The Driw Play. Още тогава ми направи силно впечатление. Сега Selektida събира разнообразното му творчество в три диска. Чудя се дали трябва да напиша още редове наред, за да успея да задържа вниманието върху тази страница докато бъдат изслушани десетте минути, в който съм наредил любимите ми парчета от албума му. Мисля, че всеки, който се интересува от изпълнителя може да прочете за него в last.fm:

“I got into music since the day I was born”. That makes IJO a listener for over 24 years now. And so it seems just natural that he put out his first record when he was only 6 years old – he recorded his early compositions for piano on his tape recorder.

Чудя се дали да хвърля малко пот над клавиатурата и да се помъча да преведа текста от биографичната му страница или пък да се занимая с далеч по-приятни неща. Така или иначе смятам да напиша още някой ред с надежда четейки музиката му да ти се хареса. Ако все още не си стартирал плеара какво чакаш?

Днес взех билети. Ето едно видео.

Мрачното подтискащо индустриално звученето ми напомня на Quake OST. Atticus Ross се е постарал да присъздаде Fallout атмосферата в съпровождащото музикално оформление на The Book of Eli.

The Book of Eli – OST (Deluxe Edition)

Tracklist:
1. Panoramic (7:11)
2. Outland (3:07)
3. The Journey (4:26)
4. Amen (1:50)
5. The Convoy (1:50)
6. Solara Violated (1:04)
7. Safe (1:22)
8. Human (2:06)
9. Meant To Be Shared (2:45)
10. The Passenger (1:55)
11. Den Of Vice (2:14)
12. Gattling (1:23)
13. Blind Faith (2:00)
14. Convoy Destruct (4:54)
15. Movement (3:04)
16. Carnegie’s Demise (3:36)
17. The Purpose (1:59)
18. The Bridge (bonus) (1:47)
19. Dissolve (bonus) (1:26)
20. Carnegie’s Pulse (bonus) (1:20)
21. Panoramic (Eaten By Earth remix) (7:09)

Пътувам във влака от Пловдив към Стара Загора и си мисля разни неща. Опитвам да се разсея с Lemongrass, които звучат от плеара в ушите ми, но мислите ми само циклят. Мисля си за няколко неща, като ги редувам едно след друго и пак. Мисля си за протеста срещу ГМО в Пловдив, мисля за университета, за Безбог.
Гледах новините по БНТ, за да видя как ще отразят протестите в петте града. Пуснах и Bvt, но като цяло малко се разочаровах. Навързах набързо няколко факта. На протеста в Пловдив един човек каза, че Борисов бил американски проект. После по случая ‘октопод’ Яни Янев направи изказване, че Борисов с тази операция е направил цирк. за да замаскира по-важни проблеми на страна. Стана ми чудно и как американския посланик поздрави успешната операция срещу известни лица в престъпния свят на България. Е, честно казано абсурдно ми се вижда тази операция да е направена, за да отвлече вниманието на българския зрител от по-важни проблеми.

В новините на БНТ излъчиха на живо ситуацията след гласуването на промените в закона за ГМО. Алексиев пак каза неща, които трябваше да звучат утешително за обществото, но те не са това, което искаме ние гражданите, който сме в час с проблема. Без да искам да засегна някой, но може би това, че по протестите (изобщо) се срещат едни и същи хора не е толкова добре. От емисията на Btv даваха една девойка, в която личеше бунтарския дух, но беше очевидно, че не е в час с проблема. Защо се говори за вкуса на храните? Защо се говори за плодове, които не са генно модифицирани още? Може би, защото хората от това се интересуват, от вкуса на храната, не от всичко останало, което е около ГМО. Не знам. Повечето приятели, които са били в САЩ, където 90% от храните са ГМО съм ги чувал да казват, че храната е супер вкусна.

Мислех си за хората по протестите пак. Един човек в Пловдив каза, че 60 години нищо не е успяло да го изкара на площата, но промените в закона за ГМО са успели. Аз не вярвам, че това са методите, с които можем да се борим с корумпираната власт, но все пак да направя каквото трябва, пък да става каквото ще.
След всико, което знам за ГМО си представих, че съм единствения човек на протеста. Замислих се как мога да събера още хора за каузата, за да бъдем чути. В крайна сметка си реших да не се хабя. Все пак това се отнася до всички граждани на България и които е избрал да не му пука си е негово право. Дори си мисля, че може би няма да ми е толкова мъка ако се разреши отглеждането ГМО, защото ще знам, че хората са направили своя изобр.

Ще ми се малко да събера и обобщя знанията си относно ГМО въпреки, че те непрекъснато нарастват. Заради вдигналия се шум много хора са избрали твърда позиция поради една или друга причина. Няма да пиша за вредите от биологична гледна точка за човека, защото така или иначе не разбирам много в тази област. Малко хора виждат обаче да се интересуват от икономическия проблем на ГМО за България.

Защо имаме нужда от ГМО на територията си?
Ами всъщност нямаме нужда. От една страна не е толкова окрупняло конвенционалното ни земеделие, за да прибегне до тази технология. Единствените ползи ще получат (по-скоро вече са получили) избрани хора във властта, които ще позволят единствената компания, която има офис в България да продава ГМО семена на пазара ни (непотвърден факт в България, е че въпреки досегашната забрана се отглеждат ГМО в някои области).

Защо нямаме нужда от ГМО на територията си?
Защото в България голяма част от територията е подходяща за отглеждане на биопроизводство, което бележи ръст. Всеки икономист се досеща, че това производство има голям потенциал, на който ще е добре да се акцентира през следващите години. ГМО биха били доста силен противник, който би навредил на имиджа на биоземеделието в страната ни.

Опитвам се да си представя какво ще се случи, ако излезе някаква статия, която да доказва фактическата вреда на ГМО. В смисъл, че ако някак си се докаже фактическата вреда на ГМО, мултинационалните компании ще фалират. Бах ма’а му, опитвам се да си го представя, но не мога.
Е след като това не може да се случи, защо не се случи другата крайност. Да се докаже веднъж завинаги, че ГМО не са вредни за хората и биоразнообразиеот. Ама и тези доказателства не съм видял. Може би защото самата технология на ГМО допуска редица недостатъци като масовото използване на глифозат и агент оринж за отглеждането на културите. Тези препарати се натрупват в почвата и подпочвените води. Разбира се, че препрати се използват и при конвенционалното земеделие, но в един доклад на Световната банка се доказва, че използването на препаратите при отглеждане на ГМО нараства заради резистентността на плевелите към него. С други думи с течение на годините трябва да се пръска повече за борба с плевелите. Тази технология не звучи никак устойчива. Да не говорим за това, че ГМО семената са три пъти по-скъпи освен това трябва да си вървят с препарата, а броят производители е малък. За разлика от ГМО, конвенционалното земеделие все още допуска ефективен сеитбооборот. При ГМО е много трудно да се постигне сеитбооборот, не ми се обяснява вече защо.

Повечето хора се страхуват от пускането на ГМО на пазара. За тяхна изненада ГМО на нашия пазар има от шест години със сигурност, но може и от повече. Намира се един документ на страницата на СРИКОЗ, който доказва наличието на ГМО в продукти, където това не е етикирано. Освен това Светла Николова казва пред 24 часа, че 50% от фуража в България е внос, а в евросъюза за фуражи са разрешени ГМО култури. Месото и млекцето ни явно имат ГМО отдавна. Но разбира се това аз не го знаех. Хвалбата, че в САЩ ГМО храни има от 15 години е ок. Но в там няма етикет на храните, че съдържат ГМО и хората просто не знаят, че ги ядът, както и ние.
Ще ми се да се преборим поне да постигнем стриктен контрол върху етикирането на храните. Вярвам, че потребителя е най-голямата сила на пазара и нека той има избора да реши дали ще купува ГМО или не.

За финал цялата работа около ГМО е защото властта може да го разреши като игнорира мнението на гражданите. Дори да няма вреда, ясно е че хората не го искат. Но как се връщат похарчени пари ; – )

Матерялът обхваща повечето трвоги около ГМО, но не всички. Атанасов е парично модифициран и Караджова говори глупости.

Заради спамерските кометари, които са в геометрична прогресия от inbg.eu ми се оплакаха, че много се натоварва базата данни и затова направих така, че който иска да коментира трябва да се регистрира.

Живея в центъра на Пловдив, в една стара къща на втория етаж и имам висок таван, но това не ме топли.

Мислех си да направя топ 10 с филмите за 2009. Лесно отворих criticker и видях кои са тези филми. Мисля, че мястото на Veronika Decides to Die е малко преувеличено, но това реша след време, защото когато го гледах ми допадна особено.

Принципно има филми, които толкова много ми харесват, че мога да ги определя само с една дума. Сега ще се постаря малко повече.

Avatar – въздействащ
Според мен филма успява да събере всички проблеми, които вълнуват обществото ни и да ги разкаже по близък и разбраем начин, така че на всеки да му стане ясно какъв е облика на човечеството през очита на съвременния режисьор.

The Road – страшен
През целия филм изпитвах непрекъсната депресия не само от неизвестността, която беше навсякъде, но и от опасността, която също дебнеше отвсякъде главните геори, лъхайки силно на човещина и страх..

Veronika Decides to Die – вечен
Филма е разбира се психологически и засяга индивида в модерното общество, затова смятам че всеки може да се познае в него, а пък и без това става въпрос за вечните ценности, които забравяме, че имаме и колко малко е нужно да си ги припомним, и да се сетим за какво си струва да се живее.

Moon – самотен
Отново психологически момент, който изпитва личността до краен предел с доза добре измислена изненада ме накараха да харесам филма.

District 9 – неочакван
Филма ме изненадваше непрекъснато с малки изключения на клишетата, но иначе като сюжет, който е дъфкан много пъти за разлика от всички заради разказа и изпълнението обра точките.

The Hangover – ергенски
Разкзва се за абсурдната забрава на една нощ, която се събира на части отзад напред като в Мементо, затова ми хареса.

Home – достатъчен
За всеки, който все още не е наясно какво се случва с планетата ни този филм показва обобщено и добре разказано, въпреки, че с лека негативна насоченост за случващата се на Земята антропогенна дейност от хилядолетия.

Surrogates – (не)човешки
Въпреки, че имаше детайли, които не бяха изяснени и останаха тайна за мен отново разнищваме въпроса какво ни прави хора и с какво сме различни от машините, като сякаш в този филм са съчетани недостатъците на първите и предимствата на вторите и все пак да се живее в друго тяло не е съвсем нова теория, но поне тук преживяването й е разказано добре.

Cloudy with a Chance of Meatballs – намекващ
Не знам защо, но много силно ми подейства филма, може би заради социалните аспекти, които е засегнал, между баща и син, за неоценения гении, (за ГМО) за това човек да не се отказва от това, в което силно вярва и какво ли още не успя да ме убеди, че филма си заслужава.

Coraline – приказен
Въпреки, че имаше няколко филма, които се бореха за добре разказана приказка в класацията ми този успя да ме изпълни с добри впечатления на интересна история и дори предвидимите клишета не ме накараха да го оценя като поредния никой.

Public Enemies – недосегаем
Има истории разказвани много пъти и познати лица с подобаващ реквизит, но все пак някак си една от историите успява да изпъкне и направи впечатление достойно за оценка.

Протеста премина.

Направих си кутия за отпадъци до компютъра благодарение на origamite.com. Използвах А3 лист от рекламно списание на GSM апарати. Малко след това видях, че вече има къде да захвърлим с чиста съвест старите батерии. Е, малко кофти, че няма места в Пловдив и Стара Загора, но да се надяваме, че ще се появят пунктове където поне да се събират и извозват нейде близо за рециклиране.

Преди доста време ми попадна този tutorial, за това как да си направим студио за обектна фотография вкъщи. Идеята ми хареса и още преди да знам за какво точно ще снимам започнах да майсторя. Разбира се моят вариант беше малко по-различен. Използвах ножица, резец, тиксо, кабърчета и оризова хартия. Нямах достатъчно голям кашон. Използвах един, на който изправих горната част и залепих страните с тиксо. Така не изрязвах три страни, както е показал aksdareflection, а само две. Оставих около 5 см. разстояние от ръбовете. След това наложих листите с оризова хартия и закрепих с кабърчета. Изрязах излишната хартия. Воала.


Вчера вечерта бяха първите ми опити да заснема слонския пепелник.

Трябва да сменя обаче крушките на лампите. Сега са едни кварцови клас Е, 40W. Ще се изръся за енергоспестяващи, но поне тяхната бяла светлина ще е по-силна.
Надявам се скоро да започна да бълвам снимки за fotolia и istockphoto.

От няколко седмици си мисля как ще седна да напиша един пост за биологичното земеделие и неговите продукти. И докато си го мисля шума около генномодифицираните организми се разрасна. Сега вече смятам, че трябва да се направи ясна граница между двете технологии за отглеждане на земеделските култури (най-малко).

Кратка характеристика на биологичното земеделие. То е земеделска система, която цели да осигури на потребителите, прясна, вкусна и естествена храна, докато в същото време отчита и уважава естествените природни цикли. За да постигне това, биологичното земеделие разчита на набор от цели, принципи и практики, чието предназначение е да се сведе до минимум човешкото въздействие върху околната среда и да се осигури функциониране на земеделската система по възможно най-естествения, близък до природата начин. Някой от практиките, които се използват в биологичното земеделие са:
– Много стриктни ограничения върху използването на пестициди и изкуствени торове, хербициди, антибиотици за животни, хранителни добавки, спомагателни вещества в преработката на храните, както и други добавки от този тип.
– Абсолютна забрана за използването на генетично модифицирани организми.
– Избор на растителни и животински видове, устойчиви на заболявания и добре адаптирани към местните условия.

Малко информация за генно-модифицираните организми. ГМО са създадени с цел подобряване определени качества на дадено растение или животно, чрез вкарване в неговата ДНК на ген от друг вид – например, вкарването на ген против измръзване от риба в домат или ген (произвеждащ токсин, който убива насекомите) от бактерия – в царевицата. Вкарването на чужди гени в манипулирания организъм е процес, при който мястото, където ще попадне чуждия ген не може да се контролира. Вследствие на това възниква огромен риск от смущения във функциите на останалите гени и на организма приемник.

Това горе-долу изскача от нета. Моето мнение по въпросите е следното. Идеята на биологичното земеделие ми харесва не само защото е свързано с чисти продукти (незамърсени от изкуствени добавки), но повече заради самата технология на оглеждане, която въздейства върху околната среда. След бума на химията в края на Втората световна война аграрния сектор е най-преуспяващия. Засилената механизация и азотните торове дават голям тласък на сектора и спомагат за увеличаване на полетата с еднотипни култури. Хубавите добруджански полета в началото на социализма са давали по тон и повече от декар пшеница благодарение на амониевата селитра и ред други азотни торове. Но какво се получава в дългосрочен план. При изкуствено внесения азот в почвата растенията израстват бързо и нуждите им от хранителни вещества също нарастват. Така бавно изградимия хумус в почвата бива изчерпан с темпове, които не могат да се наваксат по естествен начин. С други думи, сега колкото и азот да се добавя в почвата на добруджанския край повече от 300 кг. от декар пшеница трудно се взима, просто защото няма достатъчно хумус и така почвата е някак си изтощена.
Това само една от причините за зараждането на биологичното земедели, да се поддържа естественото плодородие на почвата и спазването на сеитбооборота на културите. Повечето икономисти смятат земята за неизчерпаем ресурс, но истината, че тя може да бъда такава само при правилно стопанисване. Харесва ми една мисъл на преподавател в моя университет “Не трябва да разглеждаме земята така, все едно сме я наследили от нашите бащи, а трябва да разгледаме така, все едно сме я взели на заем от нашите деца.”

ГМО са един интересен играч, който набира сили на терена. Принципно може би нямаше да имам нищо против него ако той беше поставен под контрол. Истината обаче, че генно-модифицираната царевица в САЩ и Мексико се разпространява напълно неконтролируемо и заплашва да унищожи селектираните сортове от десетки години. Това не е всичко. Всеки ГМО се патентова от неговия създател (разбирай Монсанто) и се продава на фермерите. Примерно аз си купувам ГМО царевични семена и си засявам поле с ГМО царевица. Ти до същото поле имаш твое също с царевица, само че твоята е обикновена. На първата година всичко звучи тип-топ. Но на втората се вижда, че твоите семена са били опрашени от моята ГМО царевица и ти щеш-нещеш гледаш странни кочани по растенията в полето си. По едно време се цопват от Монсанто и ти викат “Пич, отглеждаш патентована генно-модифицирана царевица. Плащай щото патента е наш.” Това, което Монсанто цели е да стане дистрибутор (производител) на семената в цял свят. В смисъл, че да нямаш право след като веднъж купиш генно-модифицирани семена от царевица от нейната продукция да си заделиш семена за посев, ами да трябва пак да си купиш. Принципно повечето фермери си заделят семена, което е проблем за Монсанто. И какво правят пичовете от там? Създават ново генно-модифицирано семе, което има супер способността да дава плод, но не и поколение. Или с други думи, семе за еднократна употреба, от което след като прорастне растението да си заделиш неговите семена и те не могат да покълнат и да дадат продукция.
Когато се опитах да осмисля това си казах, че не може да бъде толкова зле. Ами ако растенията от тези семена опрашат нормалната царевица тя ще дава ли продукция? Не. Тогава това означава ли че ако тези “самоубийствени” ГМ царевични семена се разпространят по целия сват има опасност повече никъде да не поникне царевица с изключение на семената продадени от Монсанто? Въх, не може да звучи толкова страшно. Ако съм успял да събудя нечий интерес относно биологичното земеделие и ГМО предоставям на разположение следните източници:

Биологично земеделие:
Що е биологично земеделие?
Биологично земеделие – МЗХ
“Революцията на една сламка”

Генно-модифицирани организми:
ГМО – невидимата заплаха
За Земята – ГМО
Либерализирането на Закона за ГМО ще бъде пагубно за еко и биопроизводството

Филми: (има ги в колибката)
The Future of Food
The World According to Monsanto
Food Inc.

Смятам, че потребителя трябва да се образова, защото един от най-мощните двигатели в икономиката е индивидуалния избор. С всяка стока, която закупуваме ние гласуваме и задвижваме голяма верига, която задейства производството. Човек гласува не само за това, което купува, но и за това, което не купува. На нашия пазар се срещаш много измамни “биологични” стоки. Нека подчертая, че в ЕС е прието, че “екологично”, “органично” и “биологично” означават едно и също нещо (както и “натурално” в България). Всички продукти, които носят САМО заглавия “биологично”, “екологично”, “органично”, “еко” или “био” са напълно незаконни и нямат място на пазара, защото подвеждат купувача. В България доколкото ми е известно РИОКОЗ трябва да следи правилното етикиране на стоките, но все пак се срещат неверни заглавия (ама разбира се). Смятам, че всеки потребител трябва да знае как да разпознава истинските биологично отгледани продукти от лъжливите. Всеки биологичен продукт (в България термина “биологичен” е приет заради Франция. В Англия е “органичен” примерно) трябва да бъде етикиран и поставен сертификационен номер. За българия това изглежда като BG-BIO-XX където XX до момента трябва да е число между 01-11. Толкова са за момента сертификациращите фирми, които се занимават с контрола на биологичните ферми. Освен този номер, трябва да има и общоевропейско приетото лого за органичен продук. До скоро този символ беше житен клас на син фон, но от 2010 той ще бъде заменен с един от следните знаци.
Така че, нека всеки който иска да подкрепи биологичното производство или поне да не поощрява другото (което се насочва към ГМО) да следи за знаците и внимава какво купува.

Случва ми се понякога при нещата, за които внимавам и някак си ‘пазя’ да се издънвам, а към тези, на които не обръщам внимание стават ‘от само себе си’ по-хубаво отколкото ако аз бих се намесил. Знам че това е моята оценка и ‘издънил’ и ‘по-хубави’ са субективни спрямо нея, но все пак философски погледнато смятам, че след като за мен има притеснителна разлика между ‘нещата’ може би трябва да пробвам да ги изравня. Или за всичко да внимавам или към всичко да съм настроен с мислене, че ще стане по-добре от само себе си. Това ми се вижда непрактично. Мисля, че трябва да спра да мисля.

Ей така ми хрумна как ще изглежда една картичка.

Не знам дали някой ще ми повярва, но тази сутрин се събудих и щом отворих очи видях нещо, което не бях. Светлината идваща от прозорците ми беше розова (или нещо такова). Зяпах, чудех се и грабнах апарата да направя няколко снимки. Погледнах и настройката за баланса на бялото, за да не сбъркам с цветовете. Обяснявам си го с това, че рано сутринта над града е имало мъгла или смог, към който се добавят градските светлини (не изгасени още) и се получава този цвят.

Реших да пробвам да изпратя на di.fm едно сетче миксирано от мен. Те взеха, че го одобриха и вече съм в програмата. Надявам се в бъдеще да има още с какво да се похваля.

Изкопах ей тука ей така едно старо блогкастче с любими парчета и го пускам пак в мрежата.

track list:
start time(m:s) number. artist – track name (comment)

00:00 1. Lemon Jelly – Page One
08:40 2. Lemon Jelly – closer
14:51 3. Jon Hopkins – Circle
20:06 4. Jon Hopkins – Sleepwalker
23:57 5. Ulrich Schnauss – Knuddelmaus
30:29 6. Ulrich Schnauss – Nothing Happens In June
36:14 7. Skjalg A. Skagen – Satie’s Gymnopedie
39:42 8. IJO – Terra Det
43:35 9. IJO – Ummpse

[download]

Имам нужда от гласове ей тука, ей така за един фото конкурс.

Ако ти харесва снимката кликни.