Paprika
Paprika е един от малкото филми, които съм гледал наскоро, който успява толкова успешно да ме зашемети и да ме погълне в размисъл за гения на Satoshi Kon. Думите винаги са бледнеели пред фантастиката на кадъра и динамиката на сюжета. Отдавна не съм писал ревю за аниме, но има такива моменти, в които е болезнено да задържиш приятното вдъхновени, с което може да те изпълни една измислица. Нека си припомня с какво Satoshi Kon ме е впечатлил до сега. Perfect Blue, Paranoia Agent и два филми, който смятам да наваксам Millennium Actress и Tokyo Godfathers.
Историята започва с бурното развитие на новите технологии, в който “Нелинейните вълни, създавани от пиковете на тока в биоелектрическата верига могат да се приложат за създаването на нови връзки между синапсите чрез регулиране на количеството излъчвана топлина.” Гениално е нали? Но вероятно теорията говори на друг език с всеки, който не е тясно специализиран в дадената област. “DC мини” е чудото на науката, чрез което хората биват застрашени в единственото им останало лично пространство. Винаги има страх, когато допуснеш някой толкова близо до себе си, че той да те опознае по-добре от теб самия. И може би е още по-страшно ако това може да се случи без твоята воля. “DC мини” е устройство, чрез което хората биват лекувани от психични заболявания в техните сънища. Докато нормален човек изпада в зоната на сънуване известна като R.E.M. “DC мини” позволява външна намеса в съня на този човек. Цялата сънувана “реалност” бива записана и в последствие анализирана от лекари, чиято цел е да помогнат на пациента да се пребори със страховете си и да разбере тяхната роля в своя живот. Всичко е заредено с позитивни намерения и в името на научно техническия прогрес. И разбира се както понякога се случва с всяко “революционно” откритие, то не може да предвиди своите последствия. И както се случва когато сънищата и реалността започнат да се сливат. Напомня ми на един странен сънуващ свят, в който изкуствения интелект контролираше живота на земята, но тук по-големи злодеи от хората няма. Това много ми допада във всичките филми на Satoshi Kon. Успява да покаже човешката природа в реални крайности, колкото и фантастично да бъде тяхното превъплъщение.
Paprika е много добър психо-трилър, който ме държаше в недоумение и интерес до самия си край. Винаги съм харесвал, когато реалността на един човек се превръща в реалност на много хора. Възможно ли е егоизмът от болката да бъде толкова могъща сила?
Често съм си задавал въпроса до къде може да стигне човешкото желание. Този филм ми показа, че то може да няма граници.
