Бригадата на Атанасово Езеро
Върнах се от бригадата на Атанасово Езеро, където прекарах девет дни на палатка. Тръгнах на 22 август натам и никой не познавах, но още в автобуса се запознах с “млади” бригадири, които също като мен отиват за първа година. Изживяването много ми хареса. Сега ми е малко трудно да разказвам за бригадата. Дори когато родителите ми ме попитаха как съм си изкарал и какво съм правел ми беше трудно да опиша всичко. Успях само да нахвърлям фактите, които са следните.
Още първия ден от бригадата бях на изкуствените острови, където около петнайсетина минути газех до кръста в солена вода пълна по дъното с миди разрязващи краката ми образувайки фини процепи в епидермата. Като пристигнахме на острова трябваше да гребем под краката си с пълни шепи кал, за да го напълним. Всичко е за доброто на птиците. По едно време стана обяд и не го разбрах само по образуващата се язва в корема ми, а и по това, че Райчо беше стигнал доста високо над хоризонта. Къде е слънце защитния ми крем… о, защо ми е той, под краката ми има толкова много защитен “крем”. Е, трябваше по някакъв начин да се защитя от слънцето и намазването с кал даде частичен резултат.Така или иначе час по-късно на масата обядвах кален, защото имаше разписание за банята.
Втория ден реших, че не ми се цапат повече дрехи и малко по-лека работа (боядисване) беше варианта, който ме закара в границите на резервата с четка и кутия боя. Не беше хич близо и по обед така огладнях, че трябваше да се задоволя с едни диви джанки по пътя.
Третия ден реших да се отзова на Точката и да видя за какво става въпрос. Това е място, от където се наблюдава миграцията на птиците. Оказа се, че първия ден е била най-голяма. Когато бях аз мина само едно голямо ято около 2500 щъркела. На четвъртия ден бях дежурен в кухнята.
На следващия бях в защитената местност Пода, където снимах и съблюдавах работата на другите. Там се лакираха къщички за птици и се изнасяше тръстика.
На шестия ден се успах малко и останах в лагера да помагам на чичо Руси за шахтата на водомера.
Последния работен ден ходих да помагам за разчистването на една от базите на БАН, която трябва скоро време да влезе в ефективна работа. До преди това стопанина й бил колекционер на вещи.
Последния ден имаше триетлон, на които аз и Коцето завършихме трети.
Единствената дума, която ми се върти в главата е достатъчно. Не знам как бих прозвучал на някой от хората, с които се запознах там. Наистина намерих добри приятели и съм много доволен от бригадата, но не бих казал, че искам още. Може би със същите хора след време някъде другаде.
Пропуснах да спомена, че всяка вечер имаше интересна лекция и дори аз успях да се вмъкна с 15 минути за spasigorata.net.
