Зяп
Тъкмо изгледах Chaos Theory (Trailer) и си спомних, колко много понякога може, човек да се познае в някой филм или как има толкова общи неща в нашето ежедневие, че разликите ни се свеждат единствено и само до това не какво правим, а как го правим. Как преминаваме през живота си, който следва генетично основна програма и колко й се противопоставяме, като същевременно толкова добре разбираме. Любов, семейство, кариера…
Добре стига с глупостите гледах и Spider Lilies (Trailer), която е най-странната тайванска драма, която съм гледал. Разказва се за две лесбийки, чийто момент от живота се е преплел при неподходящи обстоятелства с неприятни последствия. Забравена и търсена любов, ала-бала беше наисинта странен филм, но все пак успя да ме задържи в интерес до края. И още в него ме впечатли развитието или по-скоро приложението на технологиите за масова комуникация. Това е един филм, който няма завършен край. Може би така е оставена свобода на зрителя да си избера негов завършек, нещо по-положително а, че не останах доволен?
Е, добре ще спомена и Butterfly Lovers (Trailer), който успя пак да ме разтърси с крайности. Не съм си представяй по-… хм наивна, искрена, небрежно разказана любовна история заредена с въжен пердах на летящи хонг конски мечове и трагично драматичен край тип “Защо-о-о-о-о-о?”.
А да, попаднах на един много добър фотограф Боян Христов.
