Когато човек е щастлив той най-често не се пита защо е така. Но когато е тъжен, почти винаги въпроси изпълват съзнанието му. Мисля, че всеки познава и двете състояния, така че няма да се впускам в безгрижни графомански писания.
Покрай мен нещата се нареждат много добре. Спомням си една приятелка, която каза че когато правиш нещо хубаво цялата вселена ти помага. Кърпя успешно университета, пътувам повечето почивни дни извън града и правя парти.

Всъщност не знам от къде да започна разказа си тъй като искам да споделя много от преживяванията си. Понякога се замислям над думата споделям. Това е когато си някъде с някой и заедно споделяте преживяването или когато се върнеш от някъде и разкажеш за преживяването си на някой? Както и да е. Не смятам, че съм добър разказвач или блогър въпреки, че пиша по блогве от шест години. Явно ми липсва тази обаятелност, която някой сладкодумци успяват да изчаткат на клавишите. Все пак си продължавам скромно поддържайки първоначалната идея, която ме запали по блогването. А именно споделянето.

Сега се озъртам и виждам компютърната кутия до мен, която е предвидена да вдигне shroom отново в мрежата. Отделно си купих мощни круши и се надявам да започна да снимам. Сигурно има още едно-две неща, за които не се сещам, но искам да правя. Така или иначе нищо от това не ми е приоритет сега. В момента се опитвам да си подредя приоритетите и да въведа в някакъв ред плановете си. За щастие открих много лесен начин да направя това. Наричам го ‘естествен подбор’. Някак си нещата стават сами, когато им дойде времето. Въпреки това малко напън е нужен в конкретния момент, за да се постигне резултат. Почти съм убеден, че във всеки един момент човек може да направи нещо, от което да спечели много като малко се напъне и поеме някаква минимална инициатива. Но условието е да имаш погледа да видиш къде може да се пласираш, колкото и да не ми харесва тази дума. Сякаш в хауса има ред, но той няма нищо общо с реда, който се разбира под масовото значение на думата. Бих свързал подредеността с увереността. Последната е едно приятно чувство съчетаващо сигурност и активност. Идеалното развитие на личността. Както като преди време бях чул, че човек може да е добър и да прави добро, само когато е щастлив. Или че на света имало само две сили страха и любовта и те пораждали всички други усещания. Хайде сега нещо по конкрентно.

Най-вероятно:
Утре ще взема билети за artmospheric.
Ще направя пак работилница за тениски на Беглика.
Всеки вторник или сряда ще правя dnb парти във Fabric.
Ще задвижа shroоm с изпълнения на живо.
Ще бълвам тематични снимки от домашното студио.
Ще напиша статията за научната конференция в Тракийския университет за биологичното земеделие в България, която ще ми помогне и за дипломната работа.

И накрая една любопитна новина кръвната ми група е нулева отрицателна. Чух, че само 15% от населението на земята са с такава кръвна група. Това ме кара да се чувствам специален.

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.