Пътувам във влака от Пловдив към Стара Загора и си мисля разни неща. Опитвам да се разсея с Lemongrass, които звучат от плеара в ушите ми, но мислите ми само циклят. Мисля си за няколко неща, като ги редувам едно след друго и пак. Мисля си за протеста срещу ГМО в Пловдив, мисля за университета, за Безбог.
Гледах новините по БНТ, за да видя как ще отразят протестите в петте града. Пуснах и Bvt, но като цяло малко се разочаровах. Навързах набързо няколко факта. На протеста в Пловдив един човек каза, че Борисов бил американски проект. После по случая ‘октопод’ Яни Янев направи изказване, че Борисов с тази операция е направил цирк. за да замаскира по-важни проблеми на страна. Стана ми чудно и как американския посланик поздрави успешната операция срещу известни лица в престъпния свят на България. Е, честно казано абсурдно ми се вижда тази операция да е направена, за да отвлече вниманието на българския зрител от по-важни проблеми.
В новините на БНТ излъчиха на живо ситуацията след гласуването на промените в закона за ГМО. Алексиев пак каза неща, които трябваше да звучат утешително за обществото, но те не са това, което искаме ние гражданите, който сме в час с проблема. Без да искам да засегна някой, но може би това, че по протестите (изобщо) се срещат едни и същи хора не е толкова добре. От емисията на Btv даваха една девойка, в която личеше бунтарския дух, но беше очевидно, че не е в час с проблема. Защо се говори за вкуса на храните? Защо се говори за плодове, които не са генно модифицирани още? Може би, защото хората от това се интересуват, от вкуса на храната, не от всичко останало, което е около ГМО. Не знам. Повечето приятели, които са били в САЩ, където 90% от храните са ГМО съм ги чувал да казват, че храната е супер вкусна.
Мислех си за хората по протестите пак. Един човек в Пловдив каза, че 60 години нищо не е успяло да го изкара на площата, но промените в закона за ГМО са успели. Аз не вярвам, че това са методите, с които можем да се борим с корумпираната власт, но все пак да направя каквото трябва, пък да става каквото ще.
След всико, което знам за ГМО си представих, че съм единствения човек на протеста. Замислих се как мога да събера още хора за каузата, за да бъдем чути. В крайна сметка си реших да не се хабя. Все пак това се отнася до всички граждани на България и които е избрал да не му пука си е негово право. Дори си мисля, че може би няма да ми е толкова мъка ако се разреши отглеждането ГМО, защото ще знам, че хората са направили своя изобр.
