Преписнало
Ноември се разпростря с тъмно сините си одеала надалеч и мислите за това, че не съм сам ми напомниха, че пак нямам време за себе си. Това не е съвсем хубаво и не знам колко пъти трябва да преобърна пясъчния часовник, за да разбера, че винаги изтича преди да довърша започнатото. Две-три топки пишмания се търкалят по земята и вече целия залепнах до ушите в захарта. И без това езика ми се сцепи като змийски от това тиквено семе до компютъра. Вече трудно натискам някои клавиши заради шлюпките под тях. Е, все пак докато все още има ток ще има и какво да свети през нощта, а и какво да ме топли в самотната квартира.
Ключова дума работа. Едва започвам, а вече трябва да свърша. Неотложните задължения се трупат на списък и подсказват противоречивата ми личност за темата ‘всичко веднага или нищо после’. Е все някой трябва да продължи да чете, докато има кой да пише. Още не съм пипал теорията за процеса и резултата, но това само я подкрепя в същността й. Не мисля много за далечното бъдеще, но то често ме блъска неочаквано рано и ми напомня, че един живот не стига.
Не искам да си представя колко е трудно това за четене и дали някой си прави труда, но за съжаление все още мога да се размотавам и скатавам от онази голяма страшна стена и да отлагам, и да си измислям задължения, и да обяснявам, че нямам време за нищо и да се залъгвам в миналото си и старите парчето по дисковете да връщат мислите ми хиляди часове назад в белтъка, който някога съм бил различен от сега.
Всъщност цялата полза от работа, която ‘изпива’ времето ми е това, че наистина върша само най-наложителните неща и се оказва, че преди това, което ми се струваше за важно не е чак толкова и че мога и без него, но искам нещо повече от това, което имам сега. Но простата истина, е че ми се случват толкова много необясними неща, че изразните форми, които използвам остават супер неориентирани от потока на мисълта.
Знаеш ли Джим, ако имаш само парафин той изгаря само при висока температура, ако пък имаш един канап ще изгори много бързо при запалване. Така или иначе в живота някой друг ти драсва клечката. И всеки човек в уникален с това колко парафин има за да гори. Чудя се кога ли ще пламна и аз.
