Nanera’s observation

Ще ми се малко да събера и обобщя знанията си относно ГМО въпреки, че те непрекъснато нарастват. Заради вдигналия се шум много хора са избрали твърда позиция поради една или друга причина. Няма да пиша за вредите от биологична гледна точка за човека, защото така или иначе не разбирам много в тази област. Малко хора виждат обаче да се интересуват от икономическия проблем на ГМО за България.

Защо имаме нужда от ГМО на територията си?
Ами всъщност нямаме нужда. От една страна не е толкова окрупняло конвенционалното ни земеделие, за да прибегне до тази технология. Единствените ползи ще получат (по-скоро вече са получили) избрани хора във властта, които ще позволят единствената компания, която има офис в България да продава ГМО семена на пазара ни (непотвърден факт в България, е че въпреки досегашната забрана се отглеждат ГМО в някои области).

Защо нямаме нужда от ГМО на територията си?
Защото в България голяма част от територията е подходяща за отглеждане на биопроизводство, което бележи ръст. Всеки икономист се досеща, че това производство има голям потенциал, на който ще е добре да се акцентира през следващите години. ГМО биха били доста силен противник, който би навредил на имиджа на биоземеделието в страната ни.

Опитвам се да си представя какво ще се случи, ако излезе някаква статия, която да доказва фактическата вреда на ГМО. В смисъл, че ако някак си се докаже фактическата вреда на ГМО, мултинационалните компании ще фалират. Бах ма’а му, опитвам се да си го представя, но не мога.
Е след като това не може да се случи, защо не се случи другата крайност. Да се докаже веднъж завинаги, че ГМО не са вредни за хората и биоразнообразиеот. Ама и тези доказателства не съм видял. Може би защото самата технология на ГМО допуска редица недостатъци като масовото използване на глифозат и агент оринж за отглеждането на културите. Тези препарати се натрупват в почвата и подпочвените води. Разбира се, че препрати се използват и при конвенционалното земеделие, но в един доклад на Световната банка се доказва, че използването на препаратите при отглеждане на ГМО нараства заради резистентността на плевелите към него. С други думи с течение на годините трябва да се пръска повече за борба с плевелите. Тази технология не звучи никак устойчива. Да не говорим за това, че ГМО семената са три пъти по-скъпи освен това трябва да си вървят с препарата, а броят производители е малък. За разлика от ГМО, конвенционалното земеделие все още допуска ефективен сеитбооборот. При ГМО е много трудно да се постигне сеитбооборот, не ми се обяснява вече защо.

Повечето хора се страхуват от пускането на ГМО на пазара. За тяхна изненада ГМО на нашия пазар има от шест години със сигурност, но може и от повече. Намира се един документ на страницата на СРИКОЗ, който доказва наличието на ГМО в продукти, където това не е етикирано. Освен това Светла Николова казва пред 24 часа, че 50% от фуража в България е внос, а в евросъюза за фуражи са разрешени ГМО култури. Месото и млекцето ни явно имат ГМО отдавна. Но разбира се това аз не го знаех. Хвалбата, че в САЩ ГМО храни има от 15 години е ок. Но в там няма етикет на храните, че съдържат ГМО и хората просто не знаят, че ги ядът, както и ние.
Ще ми се да се преборим поне да постигнем стриктен контрол върху етикирането на храните. Вярвам, че потребителя е най-голямата сила на пазара и нека той има избора да реши дали ще купува ГМО или не.

За финал цялата работа около ГМО е защото властта може да го разреши като игнорира мнението на гражданите. Дори да няма вреда, ясно е че хората не го искат. Но как се връщат похарчени пари ; – )

От няколко седмици си мисля как ще седна да напиша един пост за биологичното земеделие и неговите продукти. И докато си го мисля шума около генномодифицираните организми се разрасна. Сега вече смятам, че трябва да се направи ясна граница между двете технологии за отглеждане на земеделските култури (най-малко).

Кратка характеристика на биологичното земеделие. То е земеделска система, която цели да осигури на потребителите, прясна, вкусна и естествена храна, докато в същото време отчита и уважава естествените природни цикли. За да постигне това, биологичното земеделие разчита на набор от цели, принципи и практики, чието предназначение е да се сведе до минимум човешкото въздействие върху околната среда и да се осигури функциониране на земеделската система по възможно най-естествения, близък до природата начин. Някой от практиките, които се използват в биологичното земеделие са:
– Много стриктни ограничения върху използването на пестициди и изкуствени торове, хербициди, антибиотици за животни, хранителни добавки, спомагателни вещества в преработката на храните, както и други добавки от този тип.
– Абсолютна забрана за използването на генетично модифицирани организми.
– Избор на растителни и животински видове, устойчиви на заболявания и добре адаптирани към местните условия.

Малко информация за генно-модифицираните организми. ГМО са създадени с цел подобряване определени качества на дадено растение или животно, чрез вкарване в неговата ДНК на ген от друг вид – например, вкарването на ген против измръзване от риба в домат или ген (произвеждащ токсин, който убива насекомите) от бактерия – в царевицата. Вкарването на чужди гени в манипулирания организъм е процес, при който мястото, където ще попадне чуждия ген не може да се контролира. Вследствие на това възниква огромен риск от смущения във функциите на останалите гени и на организма приемник.

Това горе-долу изскача от нета. Моето мнение по въпросите е следното. Идеята на биологичното земеделие ми харесва не само защото е свързано с чисти продукти (незамърсени от изкуствени добавки), но повече заради самата технология на оглеждане, която въздейства върху околната среда. След бума на химията в края на Втората световна война аграрния сектор е най-преуспяващия. Засилената механизация и азотните торове дават голям тласък на сектора и спомагат за увеличаване на полетата с еднотипни култури. Хубавите добруджански полета в началото на социализма са давали по тон и повече от декар пшеница благодарение на амониевата селитра и ред други азотни торове. Но какво се получава в дългосрочен план. При изкуствено внесения азот в почвата растенията израстват бързо и нуждите им от хранителни вещества също нарастват. Така бавно изградимия хумус в почвата бива изчерпан с темпове, които не могат да се наваксат по естествен начин. С други думи, сега колкото и азот да се добавя в почвата на добруджанския край повече от 300 кг. от декар пшеница трудно се взима, просто защото няма достатъчно хумус и така почвата е някак си изтощена.
Това само една от причините за зараждането на биологичното земедели, да се поддържа естественото плодородие на почвата и спазването на сеитбооборота на културите. Повечето икономисти смятат земята за неизчерпаем ресурс, но истината, че тя може да бъда такава само при правилно стопанисване. Харесва ми една мисъл на преподавател в моя университет “Не трябва да разглеждаме земята така, все едно сме я наследили от нашите бащи, а трябва да разгледаме така, все едно сме я взели на заем от нашите деца.”

ГМО са един интересен играч, който набира сили на терена. Принципно може би нямаше да имам нищо против него ако той беше поставен под контрол. Истината обаче, че генно-модифицираната царевица в САЩ и Мексико се разпространява напълно неконтролируемо и заплашва да унищожи селектираните сортове от десетки години. Това не е всичко. Всеки ГМО се патентова от неговия създател (разбирай Монсанто) и се продава на фермерите. Примерно аз си купувам ГМО царевични семена и си засявам поле с ГМО царевица. Ти до същото поле имаш твое също с царевица, само че твоята е обикновена. На първата година всичко звучи тип-топ. Но на втората се вижда, че твоите семена са били опрашени от моята ГМО царевица и ти щеш-нещеш гледаш странни кочани по растенията в полето си. По едно време се цопват от Монсанто и ти викат “Пич, отглеждаш патентована генно-модифицирана царевица. Плащай щото патента е наш.” Това, което Монсанто цели е да стане дистрибутор (производител) на семената в цял свят. В смисъл, че да нямаш право след като веднъж купиш генно-модифицирани семена от царевица от нейната продукция да си заделиш семена за посев, ами да трябва пак да си купиш. Принципно повечето фермери си заделят семена, което е проблем за Монсанто. И какво правят пичовете от там? Създават ново генно-модифицирано семе, което има супер способността да дава плод, но не и поколение. Или с други думи, семе за еднократна употреба, от което след като прорастне растението да си заделиш неговите семена и те не могат да покълнат и да дадат продукция.
Когато се опитах да осмисля това си казах, че не може да бъде толкова зле. Ами ако растенията от тези семена опрашат нормалната царевица тя ще дава ли продукция? Не. Тогава това означава ли че ако тези “самоубийствени” ГМ царевични семена се разпространят по целия сват има опасност повече никъде да не поникне царевица с изключение на семената продадени от Монсанто? Въх, не може да звучи толкова страшно. Ако съм успял да събудя нечий интерес относно биологичното земеделие и ГМО предоставям на разположение следните източници:

Биологично земеделие:
Що е биологично земеделие?
Биологично земеделие – МЗХ
“Революцията на една сламка”

Генно-модифицирани организми:
ГМО – невидимата заплаха
За Земята – ГМО
Либерализирането на Закона за ГМО ще бъде пагубно за еко и биопроизводството

Филми: (има ги в колибката)
The Future of Food
The World According to Monsanto
Food Inc.

Смятам, че потребителя трябва да се образова, защото един от най-мощните двигатели в икономиката е индивидуалния избор. С всяка стока, която закупуваме ние гласуваме и задвижваме голяма верига, която задейства производството. Човек гласува не само за това, което купува, но и за това, което не купува. На нашия пазар се срещаш много измамни “биологични” стоки. Нека подчертая, че в ЕС е прието, че “екологично”, “органично” и “биологично” означават едно и също нещо (както и “натурално” в България). Всички продукти, които носят САМО заглавия “биологично”, “екологично”, “органично”, “еко” или “био” са напълно незаконни и нямат място на пазара, защото подвеждат купувача. В България доколкото ми е известно РИОКОЗ трябва да следи правилното етикиране на стоките, но все пак се срещат неверни заглавия (ама разбира се). Смятам, че всеки потребител трябва да знае как да разпознава истинските биологично отгледани продукти от лъжливите. Всеки биологичен продукт (в България термина “биологичен” е приет заради Франция. В Англия е “органичен” примерно) трябва да бъде етикиран и поставен сертификационен номер. За българия това изглежда като BG-BIO-XX където XX до момента трябва да е число между 01-11. Толкова са за момента сертификациращите фирми, които се занимават с контрола на биологичните ферми. Освен този номер, трябва да има и общоевропейско приетото лого за органичен продук. До скоро този символ беше житен клас на син фон, но от 2010 той ще бъде заменен с един от следните знаци.
Така че, нека всеки който иска да подкрепи биологичното производство или поне да не поощрява другото (което се насочва към ГМО) да следи за знаците и внимава какво купува.