Сърфирах си и в мрежата и попаднах на новината, че от догодина ще може да пишем домейни като “ХТТП://ввв.кирилица.цом”. По дяволите, изглежда отвратително. Поне да имаха смислено значение глупавите символи. Всъщност www. може да бъде заместено с нещо като втф. или сим. или друго, защото мрежата няма да е световно известна доколкото разбирам от статията. Въпреки това мисля, че ще трябва да се помисли колко полезно ще е това улеснение за неграмотните на латинец българи. Дано се направи така, че да е полезно ;-)
01. Nu Tone feat Talc – Jet Stream 02. Redeyes – Let It Shine 03. Stress Level & TC 1 – No Way Back 04. Greg Packer – My Life 05. Greenfly – Electrofusion 06. Makoto – Music Has Never Let Me Down 07. Logistics – The Trip 08. Subwave and Electrosoul System – Universal Dimension 09. Mikrob and Bungle – Reflections 10. Electrosoul System & Subwave – One 11. High Contrast – Make it Tonight
Чета аз вчера ей тази новина за Давид Черни и си викам ще скоча към “Баня страринна” да видя за какво става въпрос, все пак днес е отриването. Отвам там и какво да видя, навсякъде ченгета. Отвън и вътре, някакви инструменти, някакви хора правят нещо. Докато си мисля, че виждам местенето на изложбата една девойке ме придърпа и ме пита на английски дали имам свободни 20 минути, за да им помогна да пренесат някакъв стериопор. Съгласих се и се озовах отвън зад Баня страринна с общо петима немско говорящи люде и едно голямо чрвено парче стериопор, което приличаше на много неправилна фомра. След като пренесохме експоната през центъра и го пуснахме да плува във фонтана до ДНА запитах какво по дяволите е това, което разходихме. Мадамата ми обясни като цяло, че това са бившите съвсетски страни събрани на едно. Имало е идея да се надгради над сега равната част от стериопора нещо като иерархия с държавите, които са били по-високо от другите, но е отпаднало. Стана ми интересно друго. Мадамата ми каза всъщност името на Давид Черни се споменава само с това, че Емил Миразчиев е решил също като него да покрие България на тази карта (или нещо такова) с черна кърпа. Всъщност според тя ми каза, че Давид Черни изобщо не мислел да идва насам. А в медите имало косъмче информация, която се превърна в цяла коса. И това за кемта на Пловдив. Уф… както й да е. Утре ще видя изложбата като е подредена.
Имам един приятел в София, който работи като суши готвач. Все като се видим си говорим за това и аз взех, че опитах да си направя сушу за вечеря. Доволен съм от първия ми опит въпреки, че не се придържах много към рецептата.
Чух наскоро Darshan Ambient по едно радио и реших да намеря какво имат. Попаднах на интересен лек звук след гръм’и’бяс забивките. Тук споделям двете парчета, които много ми допаднаха. [audio:darshan%20ambient%20-%20suffering%20softens%20stones.mp3,09%20-%20the%20geometer%20of%20dreams.mp3]
Мислех да напиша някой по-дълъг поста за преживяванията си в Турция и Мармарис, но вече толкова пъти разказах историята, че ми е безинтересна.
За Jam On It 10 в Смолян нямам кой знае какво да кажа освен, че през цялото време валеше и видях доста голям пирит. После ми попаднаха един–два сайта за снимки на камъни.
Слушках си dnb парчета докато карах колело в града. Може би това не е съвсем безопасно, но ми писна да съм предпазлив и наливам малко риск в ежедневието си. Та така докато преслушвах поредното парче си казах, че много ми харесва една определена последователност на звука, която се наех да миксна. Сета стана на един дъх с едно две ремонтчета, но все пак не смятам да се престаравам. Върши работа за колоездене.
01. Matrix and Futurebound – American Beauty vip 02. Electrosoul System – Beyond the Invisible (Original mix) 03. Q Project – Living with beaker 04. Rodney P./Roni Size – No Trouble 05. High Contrast – Kiss kiss bang bang 06. Subwave – Moscow lights 07. Electrosoul System – The Rain 08. Electrosoul System – This Love Can Be Real
Нещо яко – в университета ми вече има паркинг за велосипеди ; – )
Утре заминавам за Смолян и Jam On It 10. Изскочи едно интересно приложение за телефона ми. Каза се Flixwagon и е програма, която излъчва в интернет всичко, което в момента се заснема от камерата на gsm-a. Идейно е, но шансът някой да гледа в същия момент, в който се излъчва е много малък според мен. Иначе поне после клиповете се съхраняват в архив. Нещо като Shozu и връзката му към Youtube. Недостатъците на Flixwagon според мен са в това, че за да излъчваш е необходима добра връзка с нета (на мястото, от където излъчваш). Също при live камерата може да станат някакви грешки и недоразумения, които може би няма да искаш да споределяш публично и ще се наложи допълнителна корекция в последствие. Въпреки, че в настройките можеш да избереш дали излъчването да е публично или не. Докато работех с Shozu там записвах няколко клипа и избирах най-представителния, който да изпратя в Youtube от някое събитие (примерно както Беглика ‘09). Освен това с Shozu мога да изпратя клипа по-късно от място, където има wi-fi и да спестя някой лев, като не ползвам мрежата на оператора.
Сега на Jam On It 10 ако има някъде wi-fi ще излъчвам в името на мобилната комуникация, за всички които искат да видят какво изпускат.
Моетоclick-a-tree е пристигнало още докато съм бил в Турция. Съседката любезно го бе подслонила и след като го взех побързах да го засадя на вилата си. Дръвчето е чашкодрян и е вечнозелено малко храстче. Плодовете обикновено представляват розово-червени четири или петстенни капсулки, които се разтварят, за да покажат месестите оранжеви семена, който не са ядивни. Кампанията на Европейския съюз може би не е много изгодна, но все пак може би целта й не е толкова да засаждат дървета, колкото да направи гражданите съпричастни към климатичните промени. Ето клиповете на Animals planet.
Стоварвам се в Стара Загора по къси гащи и тениска нарамил всичко необходимо -фотоапарат и лаптоп. Последния ден (вчера) в Мармарис беше дъждовен, но не толкова хладен както сега е тук. Залепям се пред компа преди да се занимая с багажa и откривам, че в София вече е студено, но поне хората там се забавляват. Сега смятам да си нахвърлям бележки по календара, за да видя къде още мога да се разходя докато не дошло времето за университет. Най-близкото събитие на което ме покани една колежка е в Смолян – Jam On It 10. Трябваше да избирам между него и Различен поглед – Стара Загора, но Смолян надделя. Почистване в Природен парк „Сините Камъни” до град Сливен на 20 и 21 септември е следващото ми желание. И вече не знам, но ми се щеше да отскоча до София за Sofia Dance Week или пък BEST Инженерно Състезание. Ще видим какво ще ми се случи, но до тогава нека чуем Guts – and the leaving is easy (dynamics remix)
[Audio:14-guts-and-the-leaving-is-easy-dynamics-remix.mp3]
В Турция съм. Тук съм с родителите си и брат ми в Мармарис. Доста е горещо, чух че зимата била най-много 8 градуса и не валяло сняг, Разходките ми харесват, но плажа не струва. Баща ми пак ме юрка да правя бизнес и ми досажда, но може да е за добро. Не се сещам какво да пиша, освен че изтървам в момента фестивала на Лили във Желен. Обстановката не ме впечатлява много. Очаквам да видя нещо не виждано, но повече ми прилича на Слънчев бряг на трски език.
Върнах се от бригадата на Атанасово Езеро, където прекарах девет дни на палатка. Тръгнах на 22 август натам и никой не познавах, но още в автобуса се запознах с “млади” бригадири, които също като мен отиват за първа година. Изживяването много ми хареса. Сега ми е малко трудно да разказвам за бригадата. Дори когато родителите ми ме попитаха как съм си изкарал и какво съм правел ми беше трудно да опиша всичко. Успях само да нахвърлям фактите, които са следните.
Още първия ден от бригадата бях на изкуствените острови, където около петнайсетина минути газех до кръста в солена вода пълна по дъното с миди разрязващи краката ми образувайки фини процепи в епидермата. Като пристигнахме на острова трябваше да гребем под краката си с пълни шепи кал, за да го напълним. Всичко е за доброто на птиците. По едно време стана обяд и не го разбрах само по образуващата се язва в корема ми, а и по това, че Райчо беше стигнал доста високо над хоризонта. Къде е слънце защитния ми крем… о, защо ми е той, под краката ми има толкова много защитен “крем”. Е, трябваше по някакъв начин да се защитя от слънцето и намазването с кал даде частичен резултат.Така или иначе час по-късно на масата обядвах кален, защото имаше разписание за банята.
Втория ден реших, че не ми се цапат повече дрехи и малко по-лека работа (боядисване) беше варианта, който ме закара в границите на резервата с четка и кутия боя. Не беше хич близо и по обед така огладнях, че трябваше да се задоволя с едни диви джанки по пътя.
Третия ден реших да се отзова на Точката и да видя за какво става въпрос. Това е място, от където се наблюдава миграцията на птиците. Оказа се, че първия ден е била най-голяма. Когато бях аз мина само едно голямо ято около 2500 щъркела. На четвъртия ден бях дежурен в кухнята.
На следващия бях в защитената местност Пода, където снимах и съблюдавах работата на другите. Там се лакираха къщички за птици и се изнасяше тръстика.
На шестия ден се успах малко и останах в лагера да помагам на чичо Руси за шахтата на водомера.
Последния работен ден ходих да помагам за разчистването на една от базите на БАН, която трябва скоро време да влезе в ефективна работа. До преди това стопанина й бил колекционер на вещи.
Последния ден имаше триетлон, на които аз и Коцето завършихме трети.
Единствената дума, която ми се върти в главата е достатъчно. Не знам как бих прозвучал на някой от хората, с които се запознах там. Наистина намерих добри приятели и съм много доволен от бригадата, но не бих казал, че искам още. Може би със същите хора след време някъде другаде.
Пропуснах да спомена, че всяка вечер имаше интересна лекция и дори аз успях да се вмъкна с 15 минути за spasigorata.net.
