Издържам без тапи за уши
Не разбирам защо след като винаги се опитвам да направя нещата добре, не се получава. Може би защото не трябва да се опитвам ами просто да ги направя. Напоследък се улавям, че върша доста от нещата около себе си импулсивно без много да мисля как и защо. Теорията за процеса и резултата от към планирането изостава и явно няма да издържи защитата в края на година.
Откакто нямам много време да се чудя какво да правя забелязах, че всъщност съм доста зает не с чудене, а с правене. Направих си и списък със задълженията, който трябва да свърша понеже не ми стига времето за ‘задължителните’ неща, касаещи университета и работата ми. Взех, че започнах да разпускам с компютърни игри и като цяло плановете ми се раждат от днес за утре и не по-далеч.
Надявам се, че за последен път си местя местоположението на блога, защото честно казано писна ми и нямам време да се занимавам с това сега.
