За и против комерсиализацията
Точно такова стереотипно заглавие ми изпъкна в съзнанието, когато реших да пиша за видимите за мен настъпващи промени. Оценката, която направих преди време относно музиката, която предпочитам да слушам и нейната популяризация беше доста ниска. Сред приятелите ми имах само двама-трима, който харесваха повече от десетина класически chillout парчета и нищо повече. Аз откривах много значими за мен музикални изпълнения и желанието ми да ги споделям с хората растеше с всеки изминал ден. Тогава си го представих. Място, което е съвсем различно от масово разпространените заведения, където посетителите вечер отиват да се разкършат или през деня в приятна обстановка да побъбрят с приятели. Видях едно място, което много искам да съществува с една единствена цел – почивка и релакс. То е нещо като клуб и дори си има членски карти като същевременно е отворено за нови посетители. Интериора е с топли цветове и заоблени форми като акцента пада на сепаретата в ляво до бара отсреща. Те са като малки стаи с кръгли маси в средата и завеси отстрани. Един сензорен екран (чувствителен на докосване) стои на стената и визуализира маслени топчета, докато не бъде активиран от клиент, за да се покаже меню, през което той да поръча. В средата на срещуположната стена на сепарета се протяга дълга ивица от аквариуми, около които има малки полуокръжностни маси с два не твърде меки стола.
Сигурно мога сега да се сетя още детайли, който се редят в главата ми всеки път, когато чуя Kinobe – slip into something, която впрочем звучи сега по радио Jazz FM Lounge. Започнах тези редове по повод същото радио. Това, което сега виждам е все по-нарастващия интерес и популяризиране на релаксиращата музика, по която си падам от известно време. Eilo също има ambient chill линия.
От една страна супер, защото и моята цел бе такава. Да популяризирам и споделям всичко хубаво, което виждам в един приятен момент на не ангажираща музика, която допълва ситуацията като soundtrack на твоя живот. Пътя, който ме води към приятните изживявания може би не би бил същия без тази музика.
От друга страна, популяризирането е свързано с комерсиализация и преиначаването на нещата, под което разбирам губене на основната идея. Когато нещо стане популярно, то става достъпно и интересно за масата хора, което е напълно достатъчно за да съществува, като такова самоцелно. Нещо като модата. Да се надявам, че няма да се появят тениски “Chill me out!”. Ще ми се някак си да се обособи място, където да се съхранят идеите за почивка с музика.
Точно тогава реших да започна моя проект Shroom. Това е мястото, за релаксация в градски условия, където човек не просто се откъсва от ежедневието и преодолява стреса, но и преживява по съвсем различен начин времето си, в което може да помисли, чете или се отдаде на медитиране. Може би трябва да раздавам някакви наркотици на входа, понеже описанията ми едва ли могат да се осъществят в представите на някой хора, че могат да достигнат до приятни емоционални усещания само чрез музиката. Сигурно на мен нещо ми има. Както и да е, проекта Shroom започна с интернет радио (което в момента не работи, защото компа изгърмя), като следващата стъпка ще е отваряне на форум, за дискусии на музика и други подобни влечения свързани с интересите на хората изпитващи съпричастност към тази култура. Така, като цяло смятах да проверя интереса и в някаква степен популяризирам идеята си това заведение (място, клуб, ‘релаксалня’ ; – ) и да разбера дали може да се осъществи действително физически това място. Мисля, че все още има надежда да реализирам проекта си, освен ако някой с капитал не ме изпревари, защото от където и да започват идеите ми, винаги завършват в точката “нужда от пари”.
