mou
Днес за първи път имам възможност да направя пост от влака докато пътувам от Пловдив към Стара Загора. Всъщност няма както толкова да кажа. Разбрах че колкото и да искам да записвам някой от мислите си това не е толкова необходимо. А и нямам кой знае какво за споделяне сега. Може би това е един от онези моменти, в които просто започвам да пише без особена идея.
Сега се сещам за това как ми е много интересно всъщност самия процес на работа. Как да направя ускорени канали за предаване на инфорамция. Взех си един плугин за блога, който ми позволява лесно да администрирам постовете. Направих си и една стртаница, в която имам бърз достъп до нов пост и това е. Вече се похвалих че с една програма веднага след като заснема нещо с телефона си го туитвам, както днес на улица Зора видях и заснех един смел таралеж да катери стълбите към стария град. Много ми харесва самия начин или по скоро самата идеея че мога да направя нещо такова, но истината е че изобщо не го ползвам. Не знам, може би след време като привикна и не се чувствам странно да пиша навсякъде върху клавиетура длъга една педя, за всико което искам да споделям. А наскоро разбрах че наистина обичам да споделям. Има нещо много приятно в това да разказваш преживяванията си и вълненията, когато нищо не ти пречи и имаш желание.
Чета книгата, която Яна ми даде Пътеводител 2020. Супер е, тези микротрендови групи са много добре обяснени и анализирани статистически.
В петък заминавам за артмосферика и има три свободни места за сега в колата, ако все пак някой реши да пътува с мен и брат ми. Направих си много приятна листа на плеара и може би ще изскочи от нея някой блогкаст.
Мисля че повече глупости не мога да изстискам от пръстите си. Ще туитвам и тръбя докато съм на фестивала така всеки, който иска може да следи какво пропуска.
