Paprika

Paprika е един от малкото филми, които съм гледал наскоро, който успява толкова успешно да ме зашемети и да ме погълне в размисъл за гения на Satoshi Kon. Думите винаги са бледнеели пред фантастиката на кадъра и динамиката на сюжета. Отдавна не съм писал ревю за аниме, но има такива моменти, в които е болезнено да задържиш приятното вдъхновени, с което може да те изпълни една измислица. Нека си припомня с какво Satoshi Kon ме е впечатлил до сега. Perfect Blue, Paranoia Agent и два филми, който смятам да наваксам Millennium Actress и Tokyo Godfathers.

Историята започва с бурното развитие на новите технологии, в който “Нелинейните вълни, създавани от пиковете на тока в биоелектрическата верига могат да се приложат за създаването на нови връзки между синапсите чрез регулиране на количеството излъчвана топлина.” Гениално е нали? Но вероятно теорията говори на друг език с всеки, който не е тясно специализиран в дадената област. “DC мини” е чудото на науката, чрез което хората биват застрашени в единственото им останало лично пространство. Винаги има страх, когато допуснеш някой толкова близо до себе си, че той да те опознае по-добре от теб самия. И може би е още по-страшно ако това може да се случи без твоята воля. “DC мини” е устройство, чрез което хората биват лекувани от психични заболявания в техните сънища. Докато нормален човек изпада в зоната на сънуване известна като R.E.M. “DC мини” позволява външна намеса в съня на този човек. Цялата сънувана “реалност” бива записана и в последствие анализирана от лекари, чиято цел е да помогнат на пациента да се пребори със страховете си и да разбере тяхната роля в своя живот. Всичко е заредено с позитивни намерения и в името на научно техническия прогрес. И разбира се както понякога се случва с всяко “революционно” откритие, то не може да предвиди своите последствия. И както се случва когато сънищата и реалността започнат да се сливат. Напомня ми на един странен сънуващ свят, в който изкуствения интелект контролираше живота на земята, но тук по-големи злодеи от хората няма. Това много ми допада във всичките филми на Satoshi Kon. Успява да покаже човешката природа в реални крайности, колкото и фантастично да бъде тяхното превъплъщение.

Paprika е много добър психо-трилър, който ме държаше в недоумение и интерес до самия си край. Винаги съм харесвал, когато реалността на един човек се превръща в реалност на много хора. Възможно ли е егоизмът от болката да бъде толкова могъща сила?

Често съм си задавал въпроса до къде може да стигне човешкото желание. Този филм ми показа, че то може да няма граници.

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.