Nanera’s observation

Когато човек е щастлив той най-често не се пита защо е така. Но когато е тъжен, почти винаги въпроси изпълват съзнанието му. Мисля, че всеки познава и двете състояния, така че няма да се впускам в безгрижни графомански писания.
Покрай мен нещата се нареждат много добре. Спомням си една приятелка, която каза че когато правиш нещо хубаво цялата вселена ти помага. Кърпя успешно университета, пътувам повечето почивни дни извън града и правя парти.

Всъщност не знам от къде да започна разказа си тъй като искам да споделя много от преживяванията си. Понякога се замислям над думата споделям. Това е когато си някъде с някой и заедно споделяте преживяването или когато се върнеш от някъде и разкажеш за преживяването си на някой? Както и да е. Не смятам, че съм добър разказвач или блогър въпреки, че пиша по блогве от шест години. Явно ми липсва тази обаятелност, която някой сладкодумци успяват да изчаткат на клавишите. Все пак си продължавам скромно поддържайки първоначалната идея, която ме запали по блогването. А именно споделянето.

Сега се озъртам и виждам компютърната кутия до мен, която е предвидена да вдигне shroom отново в мрежата. Отделно си купих мощни круши и се надявам да започна да снимам. Сигурно има още едно-две неща, за които не се сещам, но искам да правя. Така или иначе нищо от това не ми е приоритет сега. В момента се опитвам да си подредя приоритетите и да въведа в някакъв ред плановете си. За щастие открих много лесен начин да направя това. Наричам го ‘естествен подбор’. Някак си нещата стават сами, когато им дойде времето. Въпреки това малко напън е нужен в конкретния момент, за да се постигне резултат. Почти съм убеден, че във всеки един момент човек може да направи нещо, от което да спечели много като малко се напъне и поеме някаква минимална инициатива. Но условието е да имаш погледа да видиш къде може да се пласираш, колкото и да не ми харесва тази дума. Сякаш в хауса има ред, но той няма нищо общо с реда, който се разбира под масовото значение на думата. Бих свързал подредеността с увереността. Последната е едно приятно чувство съчетаващо сигурност и активност. Идеалното развитие на личността. Както като преди време бях чул, че човек може да е добър и да прави добро, само когато е щастлив. Или че на света имало само две сили страха и любовта и те пораждали всички други усещания. Хайде сега нещо по конкрентно.

Най-вероятно:
Утре ще взема билети за artmospheric.
Ще направя пак работилница за тениски на Беглика.
Всеки вторник или сряда ще правя dnb парти във Fabric.
Ще задвижа shroоm с изпълнения на живо.
Ще бълвам тематични снимки от домашното студио.
Ще напиша статията за научната конференция в Тракийския университет за биологичното земеделие в България, която ще ми помогне и за дипломната работа.

И накрая една любопитна новина кръвната ми група е нулева отрицателна. Чух, че само 15% от населението на земята са с такава кръвна група. Това ме кара да се чувствам специален.

От няколко седмици си мисля как ще седна да напиша един пост за биологичното земеделие и неговите продукти. И докато си го мисля шума около генномодифицираните организми се разрасна. Сега вече смятам, че трябва да се направи ясна граница между двете технологии за отглеждане на земеделските култури (най-малко).

Кратка характеристика на биологичното земеделие. То е земеделска система, която цели да осигури на потребителите, прясна, вкусна и естествена храна, докато в същото време отчита и уважава естествените природни цикли. За да постигне това, биологичното земеделие разчита на набор от цели, принципи и практики, чието предназначение е да се сведе до минимум човешкото въздействие върху околната среда и да се осигури функциониране на земеделската система по възможно най-естествения, близък до природата начин. Някой от практиките, които се използват в биологичното земеделие са:
– Много стриктни ограничения върху използването на пестициди и изкуствени торове, хербициди, антибиотици за животни, хранителни добавки, спомагателни вещества в преработката на храните, както и други добавки от този тип.
– Абсолютна забрана за използването на генетично модифицирани организми.
– Избор на растителни и животински видове, устойчиви на заболявания и добре адаптирани към местните условия.

Малко информация за генно-модифицираните организми. ГМО са създадени с цел подобряване определени качества на дадено растение или животно, чрез вкарване в неговата ДНК на ген от друг вид – например, вкарването на ген против измръзване от риба в домат или ген (произвеждащ токсин, който убива насекомите) от бактерия – в царевицата. Вкарването на чужди гени в манипулирания организъм е процес, при който мястото, където ще попадне чуждия ген не може да се контролира. Вследствие на това възниква огромен риск от смущения във функциите на останалите гени и на организма приемник.

Това горе-долу изскача от нета. Моето мнение по въпросите е следното. Идеята на биологичното земеделие ми харесва не само защото е свързано с чисти продукти (незамърсени от изкуствени добавки), но повече заради самата технология на оглеждане, която въздейства върху околната среда. След бума на химията в края на Втората световна война аграрния сектор е най-преуспяващия. Засилената механизация и азотните торове дават голям тласък на сектора и спомагат за увеличаване на полетата с еднотипни култури. Хубавите добруджански полета в началото на социализма са давали по тон и повече от декар пшеница благодарение на амониевата селитра и ред други азотни торове. Но какво се получава в дългосрочен план. При изкуствено внесения азот в почвата растенията израстват бързо и нуждите им от хранителни вещества също нарастват. Така бавно изградимия хумус в почвата бива изчерпан с темпове, които не могат да се наваксат по естествен начин. С други думи, сега колкото и азот да се добавя в почвата на добруджанския край повече от 300 кг. от декар пшеница трудно се взима, просто защото няма достатъчно хумус и така почвата е някак си изтощена.
Това само една от причините за зараждането на биологичното земедели, да се поддържа естественото плодородие на почвата и спазването на сеитбооборота на културите. Повечето икономисти смятат земята за неизчерпаем ресурс, но истината, че тя може да бъда такава само при правилно стопанисване. Харесва ми една мисъл на преподавател в моя университет “Не трябва да разглеждаме земята така, все едно сме я наследили от нашите бащи, а трябва да разгледаме така, все едно сме я взели на заем от нашите деца.”

ГМО са един интересен играч, който набира сили на терена. Принципно може би нямаше да имам нищо против него ако той беше поставен под контрол. Истината обаче, че генно-модифицираната царевица в САЩ и Мексико се разпространява напълно неконтролируемо и заплашва да унищожи селектираните сортове от десетки години. Това не е всичко. Всеки ГМО се патентова от неговия създател (разбирай Монсанто) и се продава на фермерите. Примерно аз си купувам ГМО царевични семена и си засявам поле с ГМО царевица. Ти до същото поле имаш твое също с царевица, само че твоята е обикновена. На първата година всичко звучи тип-топ. Но на втората се вижда, че твоите семена са били опрашени от моята ГМО царевица и ти щеш-нещеш гледаш странни кочани по растенията в полето си. По едно време се цопват от Монсанто и ти викат “Пич, отглеждаш патентована генно-модифицирана царевица. Плащай щото патента е наш.” Това, което Монсанто цели е да стане дистрибутор (производител) на семената в цял свят. В смисъл, че да нямаш право след като веднъж купиш генно-модифицирани семена от царевица от нейната продукция да си заделиш семена за посев, ами да трябва пак да си купиш. Принципно повечето фермери си заделят семена, което е проблем за Монсанто. И какво правят пичовете от там? Създават ново генно-модифицирано семе, което има супер способността да дава плод, но не и поколение. Или с други думи, семе за еднократна употреба, от което след като прорастне растението да си заделиш неговите семена и те не могат да покълнат и да дадат продукция.
Когато се опитах да осмисля това си казах, че не може да бъде толкова зле. Ами ако растенията от тези семена опрашат нормалната царевица тя ще дава ли продукция? Не. Тогава това означава ли че ако тези “самоубийствени” ГМ царевични семена се разпространят по целия сват има опасност повече никъде да не поникне царевица с изключение на семената продадени от Монсанто? Въх, не може да звучи толкова страшно. Ако съм успял да събудя нечий интерес относно биологичното земеделие и ГМО предоставям на разположение следните източници:

Биологично земеделие:
Що е биологично земеделие?
Биологично земеделие – МЗХ
“Революцията на една сламка”

Генно-модифицирани организми:
ГМО – невидимата заплаха
За Земята – ГМО
Либерализирането на Закона за ГМО ще бъде пагубно за еко и биопроизводството

Филми: (има ги в колибката)
The Future of Food
The World According to Monsanto
Food Inc.

Смятам, че потребителя трябва да се образова, защото един от най-мощните двигатели в икономиката е индивидуалния избор. С всяка стока, която закупуваме ние гласуваме и задвижваме голяма верига, която задейства производството. Човек гласува не само за това, което купува, но и за това, което не купува. На нашия пазар се срещаш много измамни “биологични” стоки. Нека подчертая, че в ЕС е прието, че “екологично”, “органично” и “биологично” означават едно и също нещо (както и “натурално” в България). Всички продукти, които носят САМО заглавия “биологично”, “екологично”, “органично”, “еко” или “био” са напълно незаконни и нямат място на пазара, защото подвеждат купувача. В България доколкото ми е известно РИОКОЗ трябва да следи правилното етикиране на стоките, но все пак се срещат неверни заглавия (ама разбира се). Смятам, че всеки потребител трябва да знае как да разпознава истинските биологично отгледани продукти от лъжливите. Всеки биологичен продукт (в България термина “биологичен” е приет заради Франция. В Англия е “органичен” примерно) трябва да бъде етикиран и поставен сертификационен номер. За българия това изглежда като BG-BIO-XX където XX до момента трябва да е число между 01-11. Толкова са за момента сертификациращите фирми, които се занимават с контрола на биологичните ферми. Освен този номер, трябва да има и общоевропейско приетото лого за органичен продук. До скоро този символ беше житен клас на син фон, но от 2010 той ще бъде заменен с един от следните знаци.
Така че, нека всеки който иска да подкрепи биологичното производство или поне да не поощрява другото (което се насочва към ГМО) да следи за знаците и внимава какво купува.

Случва ми се понякога при нещата, за които внимавам и някак си ‘пазя’ да се издънвам, а към тези, на които не обръщам внимание стават ‘от само себе си’ по-хубаво отколкото ако аз бих се намесил. Знам че това е моята оценка и ‘издънил’ и ‘по-хубави’ са субективни спрямо нея, но все пак философски погледнато смятам, че след като за мен има притеснителна разлика между ‘нещата’ може би трябва да пробвам да ги изравня. Или за всичко да внимавам или към всичко да съм настроен с мислене, че ще стане по-добре от само себе си. Това ми се вижда непрактично. Мисля, че трябва да спра да мисля.

Ей така ми хрумна как ще изглежда една картичка.

От известно време, докато се чудя какво да правя и с какво искам да се занимавам до края на живота си, съм решил едно малко стъпало, на което искам да се изкача. Иска ми се работното ми място да е там, където е компютъра ми. Вероятно интернет ще е необходим. Искам да работя в срокове (по часово), а не на статично работно време на определено работно място, защото смятам, че така ще имам повече време да пътувам. До сега докато обикалям си мисля каква може да бъде мобилната система, която да ми осигурява доход, с който да преживявам. Ами не знам. Опитвам разни неща, но съм недоволен. Запознах се с един пич от последния фестивал, на който бях. Той пише статии за фестивали и партита. Супер, замислих се дали бих бил добър ако се навия да пиша пътеписи. Честно казано, понеже все още имам идели, с които се сравнявам, смятам че няма да се представя много добре. Тук в блога има няколко опита за разкази в картинки от триповете из България с брат ми, но те са незадоволителни коментари на шепа снимки. Сигурно трябва да взема да чета малко пътеписи, за да видя как се прави това. Или пък тактично да наложа свой собствен стил, като не почерпя от чуждия опит нито ред. Преди време бях писал някакви толстойски работи в стария си блог, сега като ги чета се смея. Това е било преди четири години. Тогава някъде ми изгоря 60 GB твърд диск пълен с не копирана информация.
Както и да е, стискам палци да намеря малко време да се упражнявам в писане, четене, говорене и слушане.

Докато бълбукащата вода се опитваше да свари яйцата погледа ми все още бе заровен в лекциите по Производствена икономика. След едно-две преглъщания болките в гърлото ми напомниха, че ме чака чаша чай с мед.
Докато среднощните борби с принтера да принтира курсовата ми работа и още няколко листа оризова хартия за фенерите се оказаха неуспешни се сещам, че започнах нов момент точно на рождения си ден. Не се различава много от предишния, с тази разлика, че сега зададените въпроси наистина ме интересуват.

Спомням си, че няколко човека ми пожелаха едно и също нещо, което беше от сорта на „бъде по-инпулисвен и рискувай повече”. После се сещам за това, че забелязах как повечето хора не се влиаят от това какво им се говори, а от това, което виждат като действие или с други думи какъв пример им се дава. Спомних си как баща ми ме съветва да не пия. Може би ако бяха други обстоятелствата щях да го послушам, но какъв пример ми дава той на мен, след като си е направил казан и си вари сам ракията. После ми казва, че е вредна и не тябва да я пия. Как да повярваш на такъв човек. Или пък когато я погледнах в навлажнените очи и докоснах затоплените й бузи с целува чух „обичам те”. А седмица по-късно виждам напъхания й език в първия срещнат велосипедист. Как да повярвам на такъв човек. Що за приемр виждам.
Малко се отклоних, но хората, които ме съетваха да бъда по-инпулсивен и да рискувам повече, защото „който не рискува не живее” са много далеч от съветите си към мен. Ако харесвам някой аз искам да приличам на него. И понеже това е невъзможно, искам поне малко да се доближа до него чрез поведението му. Все пак, единственото което знам, е че харесвам, а не знам точно какво.
Мислите ми не спират да изпълват високия таван на квартирата, а вече свалих яйцата от котлона. Един единствен случаен момент се оказва като тапа, която отпушва канал с мисли изсипващи се навързано една след друга, да погледна навън, да се сетя за велосипеда, да се обърна на върте и да видя лекциите по икономика на стола, да преглътна, да отпия от чая и да спра.

Понякога ми се иска да не бях толкова разпилян и мързелив.
Понякога ми се иска да виждах някакъв смисъл в това да няма нищо сигурно, което да ми даде увереността, че всяка крачка ще ме води в посока.
Понякога ми се иска да забравя всичко и понякога се плаша като разбера, че съм го напавил.

Ноември се разпростря с тъмно сините си одеала надалеч и мислите за това, че не съм сам ми напомниха, че пак нямам време за себе си. Това не е съвсем хубаво и не знам колко пъти трябва да преобърна пясъчния часовник, за да разбера, че винаги изтича преди да довърша започнатото. Две-три топки пишмания се търкалят по земята и вече целия залепнах до ушите в захарта. И без това езика ми се сцепи като змийски от това тиквено семе до компютъра. Вече трудно натискам някои клавиши заради шлюпките под тях. Е, все пак докато все още има ток ще има и какво да свети през нощта, а и какво да ме топли в самотната квартира.

Ключова дума работа. Едва започвам, а вече трябва да свърша. Неотложните задължения се трупат на списък и подсказват противоречивата ми личност за темата ‘всичко веднага или нищо после’. Е все някой трябва да продължи да чете, докато има кой да пише. Още не съм пипал теорията за процеса и резултата, но това само я подкрепя в същността й. Не мисля много за далечното бъдеще, но то често ме блъска неочаквано рано и ми напомня, че един живот не стига.

Не искам да си представя колко е трудно това за четене и дали някой си прави труда, но за съжаление все още мога да се размотавам и скатавам от онази голяма страшна стена и да отлагам, и да си измислям задължения, и да обяснявам, че нямам време за нищо и да се залъгвам в миналото си и старите парчето по дисковете да връщат мислите ми хиляди часове назад в белтъка, който някога съм бил различен от сега.

Всъщност цялата полза от работа, която ‘изпива’ времето ми е това, че наистина върша само най-наложителните неща и се оказва, че преди това, което ми се струваше за важно не е чак толкова и че мога и без него, но искам нещо повече от това, което имам сега. Но простата истина, е че ми се случват толкова много необясними неща, че изразните форми, които използвам остават супер неориентирани от потока на мисълта.

Знаеш ли Джим, ако имаш само парафин той изгаря само при висока температура, ако пък имаш един канап ще изгори много бързо при запалване. Така или иначе в живота някой друг ти драсва клечката. И всеки човек в уникален с това колко парафин има за да гори. Чудя се кога ли ще пламна и аз.