Archive for the ‘хоби’ Category

God is my DJ

Tuesday, January 13th, 2009

ОК, получих интересни предложения за това какво изобразява картинката на тениската и честно казано не очаквах, че може да се види нещо повече от това, което бях предвидил. Първоначалните мнения бяха различни от моята идея и затова реши да попитам повече хора. Истината е, че елемента, който съм сложил на тениската го взех от ето това изображение. Иначе получих предположения за човече, което се покланя на слънцето, НЛО и микофон.

dj-vec

Люспест кон

Friday, January 9th, 2009

green_snake

Ще ми се… всъщност се опитвам да преодолея фобията си безкраките влечуги.

Терапия

Tuesday, January 6th, 2009

 

04012009

Ходих на баня, но се оказа че банята е в ремонт и не можах да положа морно тяло в горещата вода след снежните спускания. Интересно ми е обаче от къде произхожда тази “механо терапия”. Помислих си, че е нещо хубаво, което ти го правят докато си в механа. Ако е такова, супер. Ама и то беше затворено.

04012009001

Snow’n’bass

Sunday, January 4th, 2009

dsc_7421

О Джим, живота продължава да бъде хубав. Търсех мъдри мисли в google и spiralata.net ме заля. Харесах няколко като тази “Хората страдат не от това, която се случва, а от своето отношение към станалото – Монтен”. В крайна сметка мисля, че страховете ми са доволно големи, за да се изправя сам срещу тях особено сега когато нямам цел.dsc_7411

Честно, винаги съм се чувствал добре, когато си поставя дори и незначителна цел, която да използвам за оправдание на всичките си усилия. Да се заблудя сам, че има нещо сигурно на този свят и аз преследвам точно него. Ето защо любовта е толкова приятно усещане и безстрашие, защото дава цел. Поне аз така виждам нещата. Но вместо да чакам да се влюбя или да се влюбя в чакането по-добре да се застрелям с някой пистолет пратен по шофьор на автобус от Петрич. Но преди да се застрелям искам да направя едно последно спускане с Presence в ушите по мекия сняг и да потъвам, и издигам бавно и плавно с голяма скорост, докато валящите снежинки се разбиват по лицето ми, а дъха ми се разстила метър зад мен в спирала.03012009004

christmas candle

Friday, December 26th, 2008

candle

Не забравяйте да наглеждата свещите си, че туко-виж са засипали всичко с восък. По този повод поздрав с Nightmares on Wax – Les Nuits.

highway christmas tree

Thursday, December 25th, 2008

highway-tree1

Това всъщност не е най-добрата ми снимка, но може да се брои за трудна. От няколко дни снимам докато шофирам и не е много лесно особено ако наблизо има движещи се коли и очакват от теб пристойно поведение. Това всъщност е магистрала Тракия, по която пътувам доста често. Както се вижда в нейната среда (отляво на снимката) се вижда едно украсено дръвче. Нямам представа какво прави там, но този, който я е поставил със сигурност събира усмивки и взе моята :-)

Иначе от нямане какво да правя изгледах най-тъпия филм (Disaster Movie), който съм гледал някога (беше по-тъп дори от Kung Pow). След като прочетох разказите на Кори и Йори съвсем ми се приспа. Нищо лично към тях, но от два часа на вън вали сняг и може би ще ми трябват сили и лопата утре, за да стигна до колата. Нека нека, с малко късмет може тази събора и неделя да се попързалям с втората си любов. Все още е рано да си лягам, но съня е здраве и всички го знаят. Точно както това, че бирата е дехидратираща. Ха-ха, забавно ми е за парадирам с безсмислените знания, които съм добил с “…годините опит на нашия професионализъм…”.

Честита Коледа на всички, които чувстват този празник специален.

True place

Wednesday, December 24th, 2008

true-place1

Снимката е малко стара, но в момента доста си прилича с тази разлика, че има чаши по земята, в който се спъвам, а те се разливат по трохите от вафли на килима.

Мисля си за момента, в който много теории, които обясняват една и съща практика. Аз лично не мога да си обясня как е възможно да пропускам една съществена част от реалността. Имам чувството, че всички знаят нещо, която аз съм забравил отдавна. Някак си виждам, че колкото и да се опитвам да замаскирам това, от което се страхувам то все пак се изправя пред мен в един момент, в който най-вероятно няма да го позная и ще продължа да бягам, докато не се спъна в него и то не ми извика “Ей, за теб съм дошъл”. Това ми се случва сега.
Спомням си един човек, който ми каза, че греша когато се опитвам да направя нещо, каквото и да е. Грешката била в това, че се опитвам, а не го правя наистина. На мен ми се ще да видя тази истина и да разбера аджеба какви ги върша всъщност. Мисля, че нося очила с доста тъмни стъкла и никакви проблясъци не са в състояние да ме впечатлят.
Факта е налице, системата не работи so… fuck the system! Честно казано омръзна ми, писна ми и не ми пука вече за доста от нещата, които преди време осмисляха живота ми. Много очевадно забелязах това в ежедневието си, което няма много общо с предишния Mr. OK. В крайна сметка ключовите думи успяват да ме спасят и една вечер реплика от сорта на “И какво от това?”. Ами да, всъщност нищо кой знае какво. А преди щях да орева орталъка за нещо, което беше не просто специално ами ненормално. О господи, толкова грешно съм те разбирал, прости ми. Сега не смятам, че те разбирам, но това е по-добре от погрешното, защото така ми хареса.

Когато разбрах, че заблудата е начин на живот реших не само да вярвам на себе си, но и да се съмнявам във всичко, доколкото ми харесва (нали все пак трябва да се заблуждавам).

Мислех си и за това, че ако нервите оставят наистина трайна следа върху човека (физически проявления на болести) или каквото и да било имащо обща връзка с емоциите. Какво по дяволите трябва да прави любовта тогава?
Покрай работата много стрес шофира наоколо и набива спирачки рязко пред мен, после пък едва се тътри. Всички знаят, че времето е пари, но по-малко може би знаят, че времето е безценно. Нещо, което не можеш да си върнеш и под това нямам предвид случките от спомените или младостта, като цяло миналото. Човек не може да си върне времето и не бива да връща каквото и да било от където и да било… е… ако иска няма да го спирам, но тук е ключовия момент, че той иска. От къде се поражда желанието на човек? Ключов въпрос, много искам да знам това. Примерно защо искам да си върна някой спомен и да си припомня колко хубаво е било? Ами защото не се чувствам добре сега и за да си доставя приятно усещане смесвам малко минало с настояще и очакване за бъдеще, ето ти коктейла на успеха. Тук се намества Дзен будизма и ти припомня да живееш в настоящето и да се наслаждаваш на сегашния момент. Аз пък успях да видя в сегашния момент няколко такива. То е като голяма картина, която всяка секунда се смея, но ти не можеш да я разгледаш цялата, а само това място, където се събират очите ти е на фокус и ти прави впечатление. Това при условие, че си в настоящето.
Ако се върна на момента, в който човек започва да иска, то със сигурност може да се каже, че това желание е породено от нещо. Ако погледнем от генетична гледна точка ние имаме нужда от доста малко на брой основни неща. Всичко останало са глупости. Глупостите, с които цял живот се занимавам. Този път тръгвам на мисия да намеря себе си, защото явно след всичко до сега, което е било, не съм се справял добре и както казах за системата SOAB пеят.

Още си мисля, че на този свят така или иначе се случват разни неща и човека е само показалец на събитията, но не и създател.

Сещам се за нещо, което ми се случи. Купих си нещо, което от много време си търся и избирам. Не знам защо, но винаги търся идеалното нещо.

Няма идеални неща, защото идеалите се променят и може би само това е идеално.

Някак си вярвам, че като го видя и веднага ще го позная. Ами всъщност не. Тази система не работи при мен. Почти винаги първия поглед може да ми каже само колко съм загазил, но не и колко съм добре. С други думи първия поглед всъщност не е поглед, а заблуда. Затова трябва човек да има обективна и реалистична представа за света около себе си и за да е възможно това няма нужда да се четат книги ами просто да се комуникира със света. Това всеки го може както си знае. Да се върна на търсената покупка. Купих си аз нещото, но всъщност не си го представях точно така. Ден първи. Нещо не ми се струва подходящо. Нещо не ми допада като го гледам. Ден втори. Брей, удобно е. Ден трети. Аве, това е много яко ве. Ден четвърти. Влюбен съм. Стоп. Добре, това не е дрога. Това е моята обикновена психологическа нагласа към новите неща. Това, което ми направи впечатление, е че не мога да съдя само по първия поглед, а е необходимо и опознаване. Мисля си дори, че всяко нещо може да бъде заобичано ако се опознае. Някак си, че във всяко нещо има частичка любов, която няма нужда от разбиране, а само от откриване, защото я има.
Или аз супер много съм се издухал или всичките ми проблеми са се обединили в този прекрасен момент и са ми се стоварили в краката и шушоните ми няма да ме спасят от ледената захапка. Мога ли да разчитам на електрическото си одеало или палка? Както и да е (КИДЕ). Честно казано не мислех да пиша много, но добре, че не си при мен, за да ме слушаш.

8ми08

Wednesday, December 10th, 2008

Trouble head

Friday, November 28th, 2008

W32.SillyFDC
W32.Rontokbro.K@mm

Реклама

Wednesday, November 26th, 2008

Спомням си от Яна , че рекламите основно били два вида. Едни, които те карали да запомниш името на продукта и други, които те карали да купиш продукта. Ето тук попаднах на една, която определено ми каза “купи ме”. Припомни ми това, че всъщност рекламата показва начин на живот, в който ти предлага да се включиш и пътя до там е дадения продукт.

Winamp залезе

Thursday, November 20th, 2008

 

Вече все по-рядко пускам winampa на компютъра си. Причината е, че намерих една програмка наречена nexus radio, на която слушам любимите си не омръзващи електронни стилове музика.

Спомням си, че една от основните причина да си взема 500 gb твърд диск бе да си събера на едно място цялата музика, но това скоро няма да направя. Разговарях с един приятел и той ми каза, че музика не записвал на дискове. Когато нещо му омръзнело просто го изтривал. Аз се замислих и се сетих, че по принцип музика не изтривам, защото най-често съм похарчил часове докато я намеря и сваля. Като цяло много малко музика съм изтрил и наистина имам дискове с mp3-ки, който никога няма да си пусна отново. Вярно е, че има музика, която не остарява, но все пак не ми се нрави да слушам стари парчета, колкото и да са добри. Все пак има толкова много нечута добра музика. Затова сега съм настроен към онлайн музиката, която идва и си отива, но ми е донесла приятни чувства. 

Ядки

Monday, November 17th, 2008

Ровя се за снимки на ядки из нета понеже смятам да направя календара за 2009. Събрал съм известно количество, но честно казано предпочитам аз да ги пощракам. Отдавана искам да си взема някакъв макро обектив и статив, но щом още толкова време не съм явно не ми трябват достатъчно много. Желязна логика.