Archive for the ‘хоби’ Category

Thursday, September 17th, 2009

Утре заминавам за Смолян и Jam On It 10. Изскочи едно интересно приложение за телефона ми. Каза се Flixwagon и е програма, която излъчва в интернет всичко, което в момента се заснема от камерата на gsm-a. Идейно е, но шансът някой да гледа в същия момент, в който се излъчва е много малък според мен. Иначе поне после клиповете се съхраняват в архив. Нещо като Shozu и връзката му към Youtube. Недостатъците на Flixwagon според мен са в това, че за да излъчваш е необходима добра връзка с нета (на мястото, от където излъчваш). Също при live камерата може да станат някакви грешки и недоразумения, които може би няма да искаш да споределяш публично и ще се наложи допълнителна корекция в последствие. Въпреки, че в настройките можеш да избереш дали излъчването да е публично или не. Докато работех с Shozu там записвах няколко клипа и избирах най-представителния, който да изпратя в Youtube от някое събитие (примерно както Беглика ‘09). Освен това с Shozu мога да изпратя клипа по-късно от място, където има wi-fi и да спестя някой лев, като не ползвам мрежата на оператора.
Сега на Jam On It 10 ако има някъде wi-fi ще излъчвам в името на мобилната комуникация, за всички които искат да видят какво изпускат.

And The Leaving Is Easy

Sunday, September 13th, 2009

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Стоварвам се в Стара Загора по къси гащи и тениска нарамил всичко необходимо -фотоапарат и лаптоп. Последния ден (вчера) в Мармарис беше дъждовен, но не толкова хладен както сега е тук. Залепям се пред компа преди да се занимая с багажa и откривам, че в София вече е студено, но поне хората там се забавляват. Сега смятам да си нахвърлям бележки по календара, за да видя къде още мога да се разходя докато не дошло времето за университет. Най-близкото събитие на което ме покани една колежка е в Смолян – Jam On It 10. Трябваше да избирам между него и Различен поглед – Стара Загора, но Смолян надделя. Почистване в Природен парк „Сините Камъни” до град Сливен на 20 и 21 септември е следващото ми желание. И вече не знам, но ми се щеше да отскоча до София за Sofia Dance Week или пък BEST Инженерно Състезание. Ще видим какво ще ми се случи, но до тогава нека чуем Guts – and the leaving is easy (dynamics remix)

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Бригадата на Атанасово Езеро

Tuesday, September 1st, 2009

Върнах се от бригадата на Атанасово Езеро, където прекарах девет дни на палатка. Тръгнах на 22 август натам и никой не познавах, но още в автобуса се запознах с “млади” бригадири, които също като мен отиват за първа година. Изживяването много ми хареса. Сега ми е малко трудно да разказвам за бригадата. Дори когато родителите ми ме попитаха как съм си изкарал и какво съм правел ми беше трудно да опиша всичко. Успях само да нахвърлям фактите, които са следните.

Още първия ден от бригадата бях на изкуствените острови, където около петнайсетина минути газех до кръста в солена вода пълна по дъното с миди разрязващи краката ми образувайки фини процепи в епидермата. Като пристигнахме на острова трябваше да гребем под краката си с пълни шепи кал, за да го напълним. Всичко е за доброто на птиците. По едно време стана обяд и не го разбрах само по образуващата се язва в корема ми, а и по това, че Райчо беше стигнал доста високо над хоризонта. Къде е слънце защитния ми крем… о, защо ми е той, под краката ми има толкова много защитен “крем”. Е, трябваше по някакъв начин да се защитя от слънцето и намазването с кал даде частичен резултат.Така или иначе час по-късно на масата обядвах кален, защото имаше разписание за банята.


Втория ден реших, че не ми се цапат повече дрехи и малко по-лека работа (боядисване) беше варианта, който ме закара в границите на резервата с четка и кутия боя. Не беше хич близо и по обед така огладнях, че трябваше да се задоволя с едни диви джанки по пътя.
Третия ден реших да се отзова на Точката и да видя за какво става въпрос. Това е място, от където се наблюдава миграцията на птиците. Оказа се, че първия ден е била най-голяма. Когато бях аз мина само едно голямо ято около 2500 щъркела. На четвъртия ден бях дежурен в кухнята.

На следващия бях в защитената местност Пода, където снимах и съблюдавах работата на другите. Там се лакираха къщички за птици и се изнасяше тръстика.
На шестия ден се успах малко и останах в лагера да помагам на чичо Руси за шахтата на водомера.
Последния работен ден ходих да помагам за разчистването на една от базите на БАН, която трябва скоро време да влезе в ефективна работа. До преди това стопанина й бил колекционер на вещи.
Последния ден имаше триетлон, на които аз и Коцето завършихме трети.

Единствената дума, която ми се върти в главата е достатъчно. Не знам как бих прозвучал на някой от хората, с които се запознах там. Наистина намерих добри приятели и съм много доволен от бригадата, но не бих казал, че искам още. Може би със същите хора след време някъде другаде.

Пропуснах да спомена, че всяка вечер имаше интересна лекция и дори аз успях да се вмъкна с 15 минути за spasigorata.net.

Къде започна и кога приключи?

Wednesday, August 12th, 2009

Не ми остава много време за пътеписи. След фестивала Беглика разбрах, че не можеш да се занимаваш с толкова много неща, колкото витаят в главата ти като идеи, просто защото имаш физически ограничения за възможността. Някак си време не ми стигаше да правя всичко, което исках. Все пак работилницата за тениски се представи добре, според мен и има някакъв потенциал, въпреки че смятам да не я развивам повече, а по скоро да довърша започнатото и да продължа с нещо друго. Ето няколко снимки от преживяванията ми.
Този мексиканец беше на Trakia Psyfriends. Странна птица, която на залез слънце ни просвети в древните книги на маите и възнесението в края на 2012 година. Нищо ново за мен, с изключение на това, че все повече хора говорят за събитието.

Разходихме се малко из гората на близкото селце Миладиновци, където е имало военно поделение преди години, но са го разтурили, защото генерала избягал с плановете му в Турция.


Ето малко снимки от Беглика и какво правим в t-shirt workshop-a



Ето тук и едно клипче от феста.

Handmade Day VII

Saturday, June 6th, 2009

dsc_9955

dsc_9972

dsc_9951

dsc_9949

За този ден въобще не се бях подготивл. Имах само няолко фенера и шепа идеи. Когато пристингах сутирна се захванах за работа на масата още докато не бяха дошли всички. Имах няколко стари фенера, на които само добавих основа и направих още три, червен, оранжев и изписан. Някой път ще им направя фото сесия специална. Този път целия двор беше пълен, а жегата успя да ни задуши всики. За моя изненада се оказа, че този пък участието handmade деня е платено.
Чувствам се малко изчерпан към тзи фенери. Мисля, че всех да прекалявам, примерно с това да ги стабилизирам против вятръ. Все пак те са за вкъщи където вятър доста малко има. Ве не знам, може би само за подаръци ще ги правя вече. Може би тук скоро ще се появят друте снимки.

Странжда

Thursday, June 4th, 2009

Ние всъщнсот изпуснахме обедните събития показани тук. Още в петък вечерта когато тръгнахме от Стара Загора отидохме до Бургас, от където взехме един пич, който тъкмо се беше върнал от Индия. До там беше стигнал на стоп и така се е и върнал. Като го забрахме и се отправихме към село Кости, където спахме при един познат. Вечерта пристигнахме и се събраха хората. Нямам снимки от нощта. Следващте са само от връщането ни обратно към Стара Загора.


На ей тази табела доста и се чудих като я снимах за какво е, но сега вече успях на снимката да видя, че няма грешка.

Преди този мина още един такъв камион пълен и с ремарке.

Да не забравим и ‘партито’.

Тука едно нацупено бетонно лице край пътя.

Някакъв пич се опитва май да хване риба в река Велека. Погледах го малко, нищо не хвана и си излезе.

Тук една костенурка пресичаше пътя. Брат ми спря и я преместихме отдтругата страна на тревата. Ветеринарят с нас каза, че това е защитен вид.


И да не забравим да благодарим на нашия спонсор ТЕЦ 3.

WFT? Много се кефя на подобни изпълнения.

Peninsula Festival – NIИ

Monday, May 25th, 2009

Един приятел ми спомена за фестивал в Румъния, където ще свирят Nine Inch Nails. Почудих се за миг дали не бих се навил да ида, но набързо се отказах. Сега като се замисля дори да дойдат в България вероятно няма да отида да ги видя на живо. Може би ако бяха дошли преди пет години, когато си направих тениска NIИ и слушах всеки ден толкова много техни парчета, че дата базата ми в last.fm още не може да се изчисти от най-слушана група. Тогава може би типичните тинейджърски мисли и емоции са пасвали идеално на първите албуми с меланхолично звучене, но не и сега. Дори последните албуми да излизат за безплатно сваляне в официалния сайт пак не проявявам интерс за слушането им. Сега честно казно се кефя на изпълнители като Ulrich Schnauss, Jon Hopkins, Lemon Jelly, William Orbit, Global Communication, Workbench. Тази прекрасна неангажираща музика, в която успявам да намеря спокойствието и бягството, което търся, постави началото за идеята Shroom Vitual Club.

Орехово

Sunday, May 24th, 2009

Ей тука ей така отпразнувахме рождения ден на Мим. Тя ни заведе на едно много хубаво място в Родопите близо до Хвойна. Малко снимки.
22052009
22052009005
Намерих си една четирилистна детелина обаче паднах в един храсталак с коприва и я изгубих.
22052009004
Отбихме се и на Чудните мостове.
23052009003
23052009001

Не се смятам, че имам голяма езикова култура, но съм почти сигурен, че този надпис е сгрешен или умишлено подигравателен.
21052009002
Aтук гледах мега смешен trailer.

Фестивала на Зелениката

Tuesday, May 19th, 2009

Зелениката е едно уникално храстовидно растение (цвете), което се среща само в Странжда. Ето снимки от фестивала. Моите още стоят на апарата.

Търкул

Friday, May 15th, 2009

След няколко бързи погледа над какво ново от greenpeace споменавам, че заминавам на Зелениката. Доволен съм, че се очертава следващите три уикенда да съм нейде в планината, а след това на hmd, на зъболекар и после сесеия. Мисля, че ще се затрудня по Производствена икономика, но за сметка на това Овощарстово ще го изям с корените. Другите изпити са както висчки до сега.

Имам една горда новинна, на пазара се появи Дневна доза протеини, за нея обаче друг път. А да, и малко подобрения по Shroom – Serenity Radio, но пак не ми се обяснява идеята за големия проект. А пък дипломната ми работа ще е за транзакционните разходи.
Въобще имам си какво да правя, но усещам, че не ми се прави много-много това, което като задължение виси над главата ми. И един микро роман се събира мисъл по мисъл в главата ми, а не мога да намеря време да напиша и един ред (трябва по-често да си нося джобната клавиaтура, но истината, е че все я забравям). Овен това за таз годишните фестивали се точа да направя workshop, но все по-малко време някак си ми остава да се занимавам с тези си неща. Спечелих една европейска стипендия и чакам да ми преведат парите, за да си взема кецове и една нова машина, която си харесах.

Е, кой още е зарибен на scarygirl?

Супер си!

Sunday, May 3rd, 2009

Днес се върнах от хижа “Родопски партизани”, където прекарах две нощувки. Като цяло хижата беше супер, но нямаше тапи за уши против чалгата идваща от ресторанта. И нещо вече не се кефя на хижи, до които може да се стигне с кола, че се изсипват много пияндета от близкото село. Като изключим това и дъжда, който ни валя в неделя и се окаляхме до челата + развалената ключалка на стаята и издънените прожини на леглата, мокрите дърва в печката и тъмните коридори вечер, като цяло нямам оплаквания.

Днес пък реших малко да се занимая с мобилността си и успях чрез ShuZu да кача снимки и клипчета от теледфона си дирекно към youtube и twitpic. Най-накрая бърза и лесна актуалност на събитията около мен, които ми се иска да споделям.

Уморен съм сега, лягам и спя.

А да, някой интересува ли се от story of stuff?

Фен фест на азиатското кино

Monday, April 27th, 2009

Остнаха много доволен от Фен феста, където се нагледах на азиатски филми на голям екран и научих малко повече от лекцията на д-р Андроника Мартонова – Институт за изкуствознание, БАН за детайлите в естетиката на филмите от Азия. Ей, тези бандюги от eastern spirit се погрижиха за състояването на събитието и вече съм зомби във форума.

Новини от безделните дни

Friday, April 24th, 2009

Кисна в квартирата и като излючим филмовия мартона около 21, 11.14, Echelon Conspiracy, Il Mare, и др. се трудя върху един хартиен замък, който ще покажа след като го заършва.
Точа се да отида следващата седмица на хижа Родопски Партизани с едни приятели и вероятно една раница алкохол, че в планината няма напиване.
Дака, прости ми, ще наваксам рождения ти ден труг път.
В тенждерата ме чака порция спагети, които си просят соевия сос макар, че пропуснаха бульона на Маги. Две-три великденски яйца се тъкалят по масата, а един цял козунак изчезна безвръзватно от полезрението ми.
Почти привървшвам Животинската Ферма и съм много доволен от писанията на Джорд Оруел. Една друга книда започна да ме обладава с Т.Н.С., но ще видим с времето дали ще съм доволен от нея.
След facebook, twitter разказва за бързото и елементарно споделяне на новини, линкове, дейност и като цяло информация сред контакт листа. Преди време с един човек си говорихме за facebook и блоговете. После с друг за myspace и блоговете, и накрая за facebook и myspace. Като цяло всички тези страници за контакти имат една мнгоо хубава идея, а именно бързото разпространение на информация до всички познати в листата. Само с няколко клика вече споделяш, щеш или не с трийсетина човека и това е толкова лесно, че изобщо не ти трябва да си нещо по-осбено от сортна на „знам как да си проверя пощата”. Не че се дразня на неграмотното поколение обвързано с потока информация, което не знае как да си наорави блог форма, но знае как да „шерне” една новина до всичките си притяли от facebook само с няколко клика. Евала! Мисля, че блоговете стават добър old’s cool, но това е твърде рано да се каже. Малко ме е страх да си помисля какво готви интернет за ежедневните online сърфисти.

Карлуу

Monday, March 30th, 2009

Ходох на една хижа до Карлово. Ето малко снимки от там, къдто по-късно ни хвана часът на земята.


Един дъждовник, който като си скри главата все едно целия се беше скрил ; – )

Brothers Car Trip 2008

Friday, March 27th, 2009

Тръгнахме от Стара Загора като идеята ни беше да се отдадем следващите 10 дни на обикаляне с кола и спане на палатка. Първата ни цел беше Бургас.

bct2008

На път към морето за фестивала Spirit of Burgas малко се бяхме засили по магистралата.
skorost

Фестивала беше супер и най-много останах доволен от изпълнението на Bonobo.
spirit-of-burgas

Тук бяхме в Археологическия музей в Созопол.

sozopol

А тези снимки са от Малко Търново където посетихме Историческия музей. Бяха общо три сгради като първата беше събрала история от тракийско и римско време. До колкото помня имаше предмети от тракийско гробище намерено в околността. Във втората имаше доста документи и оръжие от освободителната война и др.
malko-tyrnowo

mt2

В третата сграда се намираше Природонаучния музей. Имаше една тъмна стая, в която като влезеш и се пускат звуци на различни животни. Имаше доста снимки, карта и макети за защитени и редки видове.
Нощувка направихме на Иракли.

irakli

На следващия ден обиколихме Регионалния исторически и археологически музей във Варна. Определено бях впечатлен от колекцията им. След всички морски музеи този имаше от всичко по много. След това спахме на Карадере.
karadere

karadera2

На следващия ден решихме да идем до Дуранкулак да видим как изглежда най-северната морска точка на България. Бяхме на 3 километра от границата с Румъния. На плажа имаше доста водорасли, водата беше мътна, храната евтина, спането неудобно.
durankula2

Следващата дестинация беше Силистра.
silistra

Там не се бавихме много и се отправихме към Русе където преспахме.
ruse

Следващите посещения бяха до село Свещари където разгледахме Тракийската гробница. В същия район намерихме и храма на Демир Баба.
demir-baba

След това се отправихме към Велико Търново, а по пътя минахме през Абритус
abritus

…Шумен и крепостта там.
6umen

6umen2

6umen3

Преди да се отправим към вкъщи минахме през Арбанаси.
22082008

В Габрово се спряхме да видим Музея на образованието.
gabrowo

И след това минахме през Етъра.
etyra2

Когато стигнахме до връх Шипка се оказа, че се подготвя възстановка на боевете там.
shipka

shipka2

23082008001

23082008003

23082008007

Така приключи разходката на мен и брат ми. Не са много пълни мемоарите ми, но не съм правил и много снимки, за които да разказвам.

Urban story

Friday, February 13th, 2009

Cut музичка

Saturday, January 31st, 2009

Ядосах се, че wordpress има някакви ограничения за въвеждания код и затова ще дам линк I like to ring ;-) Иначе подходящи и приятни за мен парчета на едно място.

Контакти

Friday, January 30th, 2009

Доволен съм, че следя framespotting, защото там Моника написа няколко думи за criticker, което е по моя оценка е подобно на last.fm, но за филми. Идеята много ми хареса. Та разговаряхме с един прител за last.fm и той се възмощаваше от това, че не може да слуша целите песни на изпълнителите. Каза че в youtube е много по-лесно да се слуша музика. Ами склонен съм да му повярвам тъй като радиото на last.fm не е сред блестящите неща, до които съм се докосвал в тази област, а и листите в youtube са удобни. Но трябва да призная, че last.fm има нещо, което не знам къде може да се намери.
Преди време брат ми чу една песен по радиото, но успял само името й да запише. Парчето е едно от онези яки проблясъци на някой безиствестни групи, който не се намират много лесно. Единствените му успехи в търсенето стигнаха до там да чуе само 30 секунди от парчето. Даже soulseek не откликна на желанието на брат ми да се сдобие с това парче. Тогава на мен ми дойде една идея. Реших да намеря парчето в last.fm и да видя кои хора са го слушали. За щастие парчето се намираше там и имаше цели дестина прослушвания от общо 6 потребители. Пратих лично съобщение на всички тях с молба да ми пратят това парче, защото много искам да го имам пък не мога да го намеря. Получих цели два отговора на потребители, който ми дадоха линк, където мога да сваля парчет. Беше супер, бях доволен от това, че може да се случи нещо такова като да се сдобиеш с рядка музика благодарене на това, че се следи листата ти в winamp (и др.)

Рециклирай!

Sunday, January 25th, 2009

25012009002

Разходка из Пловдив.

Paprika

Monday, January 19th, 2009

Paprika е един от малкото филми, които съм гледал наскоро, който успява толкова успешно да ме зашемети и да ме погълне в размисъл за гения на Satoshi Kon. Думите винаги са бледнеели пред фантастиката на кадъра и динамиката на сюжета. Отдавна не съм писал ревю за аниме, но има такива моменти, в които е болезнено да задържиш приятното вдъхновени, с което може да те изпълни една измислица. Нека си припомня с какво Satoshi Kon ме е впечатлил до сега. Perfect Blue, Paranoia Agent и два филми, който смятам да наваксам Millennium Actress и Tokyo Godfathers.

Историята започва с бурното развитие на новите технологии, в който “Нелинейните вълни, създавани от пиковете на тока в биоелектрическата верига могат да се приложат за създаването на нови връзки между синапсите чрез регулиране на количеството излъчвана топлина.” Гениално е нали? Но вероятно теорията говори на друг език с всеки, който не е тясно специализиран в дадената област. “DC мини” е чудото на науката, чрез което хората биват застрашени в единственото им останало лично пространство. Винаги има страх, когато допуснеш някой толкова близо до себе си, че той да те опознае по-добре от теб самия. И може би е още по-страшно ако това може да се случи без твоята воля. “DC мини” е устройство, чрез което хората биват лекувани от психични заболявания в техните сънища. Докато нормален човек изпада в зоната на сънуване известна като R.E.M. “DC мини” позволява външна намеса в съня на този човек. Цялата сънувана “реалност” бива записана и в последствие анализирана от лекари, чиято цел е да помогнат на пациента да се пребори със страховете си и да разбере тяхната роля в своя живот. Всичко е заредено с позитивни намерения и в името на научно техническия прогрес. И разбира се както понякога се случва с всяко “революционно” откритие, то не може да предвиди своите последствия. И както се случва когато сънищата и реалността започнат да се сливат. Напомня ми на един странен сънуващ свят, в който изкуствения интелект контролираше живота на земята, но тук по-големи злодеи от хората няма. Това много ми допада във всичките филми на Satoshi Kon. Успява да покаже човешката природа в реални крайности, колкото и фантастично да бъде тяхното превъплъщение.

Paprika е много добър психо-трилър, който ме държаше в недоумение и интерес до самия си край. Винаги съм харесвал, когато реалността на един човек се превръща в реалност на много хора. Възможно ли е егоизмът от болката да бъде толкова могъща сила?

Често съм си задавал въпроса до къде може да стигне човешкото желание. Този филм ми показа, че то може да няма граници.